Никълъс Данфорт: Американско-турските отношения ще се обтегнат повече при Байдън

Ключов съюзник в НАТО е Турция. От провокативното поведение на президента Ердоган личи, че Турция знае това. Какво да очакваме обаче в отношенията на Вашингтон с Анкара след смяната в Белия дом? Особено след като изтекоха нелицеприятни за Ердоган коментари на Джо Байдън? 

В „Събота 150“ събеседник по темата е Никълъс Данфорт от Germаn Marshаll Found. 

Турция подлежи на санкции от САЩ заради вкарването на въоръжение на руските ракетни системи С-400. Може би още през декември Конгресът ще гласува за такива санкции. Ако Джо Байдън бъде по-радикален от Доналд Тръмп по този проблем, как би се отразило това на отношенията между Вашингтон и Анкара?

Американско-турските отношения вече са доста обтегнати и вероятно ще се обтегнат още повече по време на администрацията на Байдън. Защото почти сигурно Байдън ще предприеме мерки срещу Турция, като задействане на Закона за противодействие на неприятелите на Америка чрез санкции - заради системите за противовъздушна отбрана С-400. Всъщност Тръмп трябваше да наложи такива санкции. Но той просто отказа, въпреки че Конгресът настояваше да го направи.

По същия начин - макар и въпросът да не е на толкова преден план се развиват събитията около съдебния процес срещу "Халк банк" за нарушаване на санкциите срещу Иран. По заръка на Ердоган Тръмп се опита да спъне това дело. Байдън няма да направи такова нещо. Затова напрежението в отношенията ще остане, но вече без Тръмп да се намесва с цел да смекчи американския натиск върху Турция. 

Много анализатори вярват, че Турция е твърде голяма и твърде важна, за да си позволи Западът да я загуби. Но не са ли преувеличени опасенията, че тя може да попадне в обятията на Русия, независимо че Анкара и Москва се разбраха и за Идлиб, и за Нагорни Карабах?

Самите турски външнополитически анализатори са категорични, че целта на Турция не е да смени Съединените щати с нов партньор. Чрез Русия турците се опитват да намерят баланс за водене на независима външна политика. И го правят с пълното съзнание, че Русия не работи в полза на интересите на Турция. В този смисъл съм убеден, че притесненията, че Турция ще се превърне в руска марионетка, са преувеличени.

Но все пак стратегията на балансиране на Анкара с предупреждението към американците, че ако са прекалено твърди към нея, тя ще потърси по-тясно сътрудничество с Русия, е нормално да предизвика предпазлива реакция от Белия дом. Особено с Байдън в него. Ще има доста хора там, които ще се притесняват да не бъде отблъсната Турция в посока Русия. Но ще има и хора, които са тъкмо на противоположното мнение - че бездействието, като оставяне без последствия купуването на С-400, би позволило на Турция да се носи като лодка по течението към руските обятия. Този аргумент може и да бъде използван за по-твърда политика към Турция.

Дали американски санкции заради С-400 биха дестабилизирали президента Реджеп Ердоган вътрешнополитически?

Предизвикателството пред американските политически стратези за налагането на каквито и да било санкции срещу Турция е успешната досегашна роля на Ердоган на вътрешнополитическата сцена като съпротивляващ се на натиска от Съединените щати, на американската агресия. Ако санкциите заради руските ракети наистина ударят турската икономика, това ще е предизвикателство за него. Но той отново изкусно ще насочи гнева към "западната агресия". На Ердоган не му трябва да се бори с икономическа криза заради такива санкции, но пък се е подготвил да се справи с такава в политически план.

През август излязоха наяве коментари на Джо Байдън, че ще се опита да подкрепи политическите опоненти на Ердоган да спечелят следващите президентски избори. Би ли могъл при това положение Байдън да разчита на доверието на Ердоган? Да се разбере с него в случай на нова ескалация в Източното Средиземноморие например или при нарастване на напрежението в Сирия, както стана през октомври миналата година?

Не мисля, че Байдън ще разполага с лесни отговори на предизвикани от Турция проблеми, на каквото поведение сме свидетели през последните няколко години. Байдън ще е много повече ангажиран дипломатически с проблеми като тези в Източното Средиземноморие и в Сирия. Ще координира действията си с европейските съюзници и поотделно с всички засегнати. Ролята, която ще търси, е да насочва към преодоляване на напрежението.

Но то няма да изчезне. Турция ще продължи да се държи провокативно и да създава нови и нови кризи, независимо колко ангажиран и внимателен е президентът на Съединените щати.

Тази седмица президентът Ердоган даде на няколко пъти заявка, че ще промени икономическата си политика. След смяната на финансовия министър и на гуверньора на централната банка той говори за "болезнени стъпки" и "горчиви хапчета", за да укрепне Турция икономически. Може ли от тази гледна точка да се очаква и по-малко агресивна външна политика на Турция?

Много съм скептичен за евентуален обратен завой в икономическата или във външната политика на Турция. Ердоган е гъвкав политик. Доказал е, че може бързо да въвежда корекции в курса си, когато е необходимо. Но икономическите и външнополитическите му цели са част от трайна идеология. Затова макар и понякога да се отклонява за кратко в една или в друга посока в резултат на натиск върху него, в дългосрочен план е праволинеен и не очаквам да промени политиката си на 180 градуса.

Дали Байдън няма да успее да убеди Ердоган, че е назрял моментът за трайно решение на спора му с гърците в момент, в който и Турция, и Гърция изпитват сериозни икономически затруднения?

Байдън ще върне Съединените щати към традиционната им външна политика и това предполага лидерство в опитите за постигане на стабилност в Източното Средиземноморие. Не е ясно обаче дали това ще е възможно - предвид очакванията и исканията на Турция. Заради поведението ѝ през последните месеци, на много хора във Вашингтон, включително на мен, не ни е ясно какво компромисно решение би задоволило Анкара.

Понякога изглежда, че целта на Турция е да създаде конфликт, а не да ѝ бъдат изпълнени конкретни искания. Ясно е например, че никой никога няма да приеме турско-либийското споразумение за морска граница - нито Гърция, нито който и да било в Европа. Затова е трудно да се разбере какви точно са турските преговорни намерения.

Това, което ме безпокои, е, че ако, въпреки опитите на Байдън, се окаже невъзможно постигането на решение на спора между Турция и Гърция - Съединените щати ще бъдат изкушени все повече да заемат страната на другите им съюзници в региона - Гърция, Израел, Египет, Кипър, Франция - с цел сдържане на Турция.

Пред "Ню Йорк таймс" Джо Байдън заяви, че ще се консултира с другите съюзници в региона как да бъде изолиран Ердоган. Би ли била успешна такава стратегия?

Това е поредният знак, че подходът на Съединените щати към Турция продължава да се плъзга към политика на сдържането ѝ в региона. Може и това да изглежда най-добрата стратегия за неутрализиране на проблемите, но едва ли ще принуди Анкара да престане да води агресивна и независима външна политика. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е, че няма да се стигне до траен разрив в отношенията.

Възможно ли е Съединените щати да разчитат в рамките на стратегията си за сдържане на Ердоган и на съюзници като иракското правителство и сирийските кюрди?

В Турция има параноична версия за това нещо, че Съединените щати използват подкрепата си за Сирийските отряди за народна самоотбрана, за да ограничат, подкопаят или направо да попречат на увеличаването на влиянието на Турция в региона. Не смятам обаче, че това разбиране е оправдано. Но все пак мисля, че Америка ще продължи да подкрепя сирийските кюрди, и то повече, отколкото при Тръмп. Без обаче да се стига до масирано американско военно присъствие в Сирия.

Подкрепата за кюрдите ще е дипломатическа. Ще продължат и усилията за включването им в намирането на политическо решение на кризата в Сирия. А по отношение на евентуално усилие от Багдад за противопоставяне на нарушаването от страна на Турция на иракския суверенитет, това със сигурност би спечелило благоразположението на Съединените щати.

Интервюто с Никълъс Данфорт можете да чуете в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация