Христо Иванов: Планът за възстановяване сякаш е писан на планета, управлявана от Живков

България винаги е имала потенциал в областта на т.нар. зелена енергия, но не е управлявала добре природния си капитал, а в проекта на Национален план за възстановяване и устойчивост липсва ясна визия по отношение на енергийния преход и зелената икономика. Това коментира съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов по време на онлайн дискусия с участието на съпредседателя на "Зелено движение" Борислав Сандов, Мартин Владимиров, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, и експертите по зелен маркетинг Емил Георгиев и по екологични енергийни политики Руслан Жечков.

“Получаваме още от същото. От една страна, получаваме още от същата липса на визия, същия акцент върху усвояването и набиването на парите в инфраструктура. И второ, получаваме още от същото, доколкото виждаме залагане на цели, които България трябваше да е постигнала до 2020 г., виждаме дейности, които е трябвало вече да бъдат финансирани по други инструменти”, коментира Христо Иванов. Той изтъкна, че докато страната през годините пропусна възможността да използва адекватно природния си капитал, в света започна енергийна революция. В проекта на Плана сега обаче не се адресират проблемите пред България, не се използват възможностите и липсва визия за развитие на конкретни сектори, в които ще се инвестира.

“Този документ сякаш е писан на една друга планета и то планета, управлявана от Тодор Живков”, обобщи Христо Иванов.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че в проекта на Национален план липсват задълбочен анализ и яснота за сектори, които ще се реформират, липсва амбиция за постигане на целите на ЕС по отношение на “зелената сделка”, както и липсва оценка на очакваните резултати.

“Мимоходом се споменават зелената сделка, кръговата икономика и новите енергийни политики на ЕС, но не виждаме как ще бъдат постигнати тези цели”, коментира Борислав Сандов. “За мен този план представлява една бакалска сметка и то без кръчмар. Кръчмарят в случая е европейската общност, европейските институции, които ще трябва до края на април да одобряват плановете на отделните държави. И тъй като краят на април е извън изборен период, затова има едно бързане и претупване на плана от страна на правителството”, смята той.

Мартин Владимиров от ЦИД посочи, че в документа твърде много се залага на централизирано планиране и на усвояване на ресурс, а не на структурни реформи и на подобряване на регулаторната и административна среда, така че гражданите и бизнесът сами да правят инвестиции.

“Трябва да видим повече интегриран подход между различните сектори. Когато говорим за “Зелена България”, пак се говори за енергийна ефективност, а трябва да има по-интегриран подход, който да включва индустрията, транспорта, енергетиката”, е неговото мнение.

“Ние говорим за саниране - по-скоро политики от предишния век, при положение че в ЕС вече съществува т.нар. пасивен стандарт за нови сгради. България дори не го е имплементирала и въобще не се опитва да постига пасивен стандарт. Което означава не просто да намалим енергийните разходи, а да има нулево енергийни разходи за новите сгради, а скоро ще дойде този стандарт и за вече съществуващите”, коментира Борислав Сандов. Според него санирането, както е представено в плана, представлява опит на премиера Бойко Борисов да си купи подкрепа от хората, живеещи в многофамилни сгради.

“Липсва визия за декарбонизацията, която да минава като червена нишка през целия план. Това би била пропусната възможност за фундаментални реформи в няколко сектора”, смята експертът и член на Националния съвет на “Да, България” Руслан Жечков, който определи плана като документ с ниска амбиция.

Прочети цялата публикация