Депутатите гласуваха скандални неустойки за бързите кредити, омбудсманът ще сезира КС

Омбудсманът Диана Ковачева ще сезира Конституционния съд за скандална поправка в закона, която дава възможност неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата.

Във фейсбук публикация тя съобщи, че вчера е била направена промяната в Закона за потребителския кредит (ЗПК) с преходните и заключителни разпоредби на друг законопроект – този за изменения в Закона за ДДС.

Това означава, че разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от небанкова финансова институция, могат да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни, отбелязва Ковачева.

Омбудсманът предупреждава, че ако текстът бъде обнародван, ще сезира Конституционния съд.

Предшественичката й на поста Мая Манолова пък призова президента Румен Радев да наложи вето върху промените.

Със скандални текстове в Закона за ДДС депутатите узакониха грабежа от фирмите за бързи кредити. Това е издевателство над хората. Дава се възможност фирмите за бързи кредити да искат неустойка за неизпълнение на задълженията, която да е два пъти размера на дълга. Тоест, ако дългът е 1000 лв., ще е законно да поискат 3000 лв., заедно с 50% годишен процент за разходите – 3500 лв. Заедно с таксите, начислени от фирмите за бързи кредити, за извънсъдебно събиране и тормоз по телефона, дългът ще стане 4000 лв., допълни Манолова.

Ето пълния текст на позицията на омбудсмана Диана Ковачева:

Абсолютно недоумение буди в мен решението на Народното събрание от вчера, с което окончателно бе прието неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Като омбудсман нееднократно алармирах народните представители за огромния брой жалби, в които гражданите се оплакват точно от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, прекомерни лихви, неустойки, такси и др. Това бе и основният проблем, който отчетливо излезе като особено сериозен при анализа на жалбите на гражданите и който поставих на вниманието на депутатите при представяне на доклада ми през септември т.г.

Очаквах, че ще бъдат предприети мерки, така че гражданите да бъдат защитени от неравноправни клаузи в договорите с фирмите за бързи кредити, особено сега, в ситуацията на пандемията, предизвикана от коронавируса, когато за много хора те са единствен вариант и за оцеляване.

Вместо това обаче бе направена промяната в Закона за потребителския кредит (ЗПК) с предпоследната от преходните и заключителни разпоредби на друг законопроект – този за изменения в Закона за ДДС. Това означава, че разходите, които потребителят вече ще плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, може да достигнат до двойния размер на главницата и няма да се считат за прекомерни.

С други думи, ако гражданинът е взел 2 000 лева кредит от фирма за бързи кредити, неустойката за забавяне, която ще трябва да плати, може да достигне 4 000 лева!

За класическата неустойка за забава ЗПК – чл. 33, ал. 2, предвижда ограничение: „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.

Тук обаче става дума за т. нар. „разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.
И сега с нова ал. 7 на чл. 19 от ЗПК беше записано, че тези разходи (по чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК) „по договор за кредит, отпуснат от финансова институция по чл. 3 от Закона за кредитните институции, не могат да бъдат по-големи от двукратния размер на главницата, като при изпълнение на това условие, те не се считат за прекомерни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите и накърняващи добрите нрави съгласно чл. 26 от Закона за задължения и договорите“, т.е. съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега.

Смятам, че тази промяна е категорично неприемлива и в ущърб на гражданите и ако текстът бъде обнародван, ще сезирам Конституционния съд.

Прочети цялата публикация