Mediapool.bg | 24.11.2020 11:40:06 | 78

Близо ли е споразумение между София и Скопие и накъде ще се насочи европейският натиск


Македонският премиер Зоран Заев съобщи, че София и Скопие не са "далеч от постригането на споразумение", но засега няма подобни сигнали от българска страна.    "Не сме далеч от постигането на споразумение, трябва ни само добра воля и оптимизъм. Вярвам, че това ще стане преди втория съвет на министрите от ЕС /през декември/ и една моя среща с премиера /Бойко/ Борисов. Вярвам, че нашите работни групи ще създадат адекватна атмосфера за това", каза Заев.   Според дипломатически източници още не може да се говори за пробив и едва ли ще има решение до заседанието на Съвета по общи въпроси на 8 декември. В същото време в София очакванията са Берлин, чието ротационно председателство на ЕС изтича в края на годината, и ЕК да окажат натиск и на Скопие да приеме българските изисквания, след като досега европейските очаквания бяха насочени само към България и това доведе до отказ на македонците да преговарят и задънена улица.    Българското вето върху преговорната рамка на Северна Македония за ЕС обаче се ползва с висока подкрепа сред българските граждани и ревизията на позицията става все по-трудна от политическа гледна точка.    Заев коментира още, че "се развиват идеи в духа на достойнството на двата приятелски народа за намиране на решение, съответстващо на европейските ценности".   Отговаряйки на журналистически въпрос за какво се дискутира с България, Заев посочи, че не се говори за отстъпки, а за решения за двете страни.   "Има начини как да се реши това. Още веднъж подчертавам, радвам се, че България признава македонския език и македонската идентичност като наша реалност", каза премиерът.   Коментирайки критиките от бизнес сектора, че деловите връзки са били засегнати от споровете, Заев възрази, че бизнес връзките между двете страни са изключително добри.   За последното България обяви, че държи да нов документ, който да бъде по-конкретен и да осигури прилагането на Договора за добросъседство от 2017 година. Кога може да бъде подписан той не е известно. В същото време и София и Скопие обявиха червени линии и не е ясно дали документът може бързо да бъде подготвен.   Освен това София настоява в преговорната рамка добросъседските отношения да бъдат критерий за членството на Северна Македония в Европейския съюз, да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония, а не краткото Северна Македония и формулировката за езика да бъде "официалния език" на страната-кандидат, а не "македонския език".   Размяна на документи    На този фон Заев получи подкрепа от председателя на албанската партия в управляващата коалиция Демократичен съюз за интеграция Али Ахмети.    Той е оптимист, че до края на годината Скопие ще получи добри новини от София във връзка със спора и блокадата от България за датата на преговори с ЕС, пише македонският информационен сайт Фактор, цитиран от БТА.   Ахмети каза, че краят на неразбирателствата между двете страни е въпрос на време и разкрива, че между Скопие и София се извършва "размяна на документи".   "Не мисля, че е време да споделям с обществото информация за предложенията или последните разменени документи, ще почакаме да видим реакцията на България", каза Ахмети.   Министърът на външните работи Буяр Османи работи интензивно за решаване на спора, каза лидерът на ДСИ.    "Османи е доста активен, очаквам да има резултат. Много важен момент е да покажем на всички граждани, особено на нашите съжители македонците, че споделяме и доброто, и лошото, че ще стоим заедно рамо до рамо и в решаването на този спор. Това е ключов исторически момент да се види, че тази страна има министър на външните работи и го поздравявам за работата, която извърши, и за зрелостта", каза Ахмети.   "Българското вето е неустойчиво"   "Българското вето е неустойчиво", пише в заглавие македонският "Независен вестник", цитирайки политическия анализатор и експерт по Балканите, професора в университета в Грац Флориан Бибер.   Според Бибер българската позиция е проблематична от три аспекта. Първо, тя поставя искания към Северна Македония, които не трябва да бъдат предмет на политически решения и натиск между страните. Независимо от това как се тълкува историята, това трябва да бъде работа на историците, не на аматьори, казва Бибер. Също така това поставя историята в служба на определена нация.   Второ, налагането на национална история на друг е малтретиране и също не е в интерес на добросъседските отношения.   Трето, подобни въпроси не трябва да застават на пътя на присъединяване към ЕС, тъй като не се отнасят за готовността на ЕС за Северна Македония, посочва Бибер.   Анализаторът оценява, че ветото ще обезсърчи изпълнението на реформите в страната, ще има и последици за евроинтеграционния процес на целия регион на Западните Балкани, пише "Независен весник", цитиран от БТА.   Негативни коментари в Скопие    След ветото на България се засилиха негативните коментари към съвместната експертна комисия по историческите въпроси. Вече има натиск върху комисията да бъдат прекратени разговорите.    Обществото е разочаровано и гневно заради тази постъпка на България, заяви съпредседателят на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония Драги Георгиев, цитиран от вестник "Слободен печат".   Професор Георгиев оценява исканията на България като абсолютно неприемливи за македонците. Той посочи, че политическата ситуация ще оказва влияние на работата на съвместната историческа комисия, но тя трябва да продължи. Вестникът отбелязва, че следващата среща на членовете на съвместната комисия ще се състои онлайн на 3 и 4 декември.  

Прочети цялата публикация