Явно пак ще си играем на липса на дългосрочен план

Видимо вече не само снегът, но и коронавирусът изненадва нашите драги управляващи. След септември и октомври на гуляй и човешки радости, те установиха, че да измират подопечните им граждани по стълбите на болниците им, докато чакат линейките им или чакат да ги приемат на едно от леглата им май е индикация, че нещата не вървят към добре и решиха бързо да заработят за локдаун.

„И сега ще ни затварят ли?“ е въпросът, който витаеше във въздуха като автомобилни изпарения – постоянно, а зимно време особено задушаващо, до преди два часа. Вчера легнах с него, днес на събуждане за това говорихме, а самият въпрос сякаш е риторичен - никой нищо не знаеше и само можеше да предполага. От друга страна, как бихме могли да знаем, когато самите управляващи не изглеждаха сигурни. Все пак ситуацията е доволно изменчива, а изменението типично е повлияно от особеността в характера на управленците да се стремят да угодят на тези, които викат по-силно, за да могат да продължат да се правят, че не чуват най-силните викове – тези за оставка.

От една друга страна, всички сме много наясно, че мерки по български все пак са си мерки по български и шансовете са високи първо, спазването им да е спорно, второ, следенето за спазването им също, трето, нещо да се прави, защото трябва да се направи и ситуацията да е „аз ви лъжа, че се грижа за вас, вие ме лъжете, че се грижите за себе си“. Последното е донякъде разбираемо, защото в грижата за себе си влиза първо осигуряването на препитание, а има и хора, които в момента се чудят как ще го правят идните месеци. Чак след това идва да си сменят маската през два часа.

Но ура! – когато сутринта стана ясно какви противоепидемични мерки влизат в сила от петък, бяхме спасени от мъките на информационната несигурност на последните дни. Краят им засега е след месец (21 декември) и явно пак ще си играем на липса на дългосрочен план. Прогнозата ми е, че по Коледа и Нова година ще ни отпуснат, ще можем да пием „Искра“ и да ядем заветната пилешка пържола с гъбен сос, а след това (по модел на управляващото мнозинство) пак да се отдадем на работа, работа, работа. И посещаване на театър със 70% празна зала. До нея и до работа ще се движим в метрото, което се пръска по шевовете. Или в слетите влакове на БДЖ, които ще са по-пълни и от преди. Или по нищо, ако в малките населени места отново спрат транспорта, защото се оказва нерентабилно за превозвача.

Жалко за жертвения агнец в този локдаун, който явно ще са заведенията и образованието. И докато за заведенията поне е в сферата на възможното да се измисли какво да се направи, училищното образование вероятно тотално ще потъне в блатото на онлайн обучението, което всеки ден с двете си очи виждам като напълно неефективно.

Ако не друго, можем поне да приемем тези мерки като сигурно потвърждение, че автопилотът ни е отвел до крайната си точка. Не, че няма перспектива за нови дъна в бъдеще, аз силно вярвам, че управленските способности на ГЕРБ биха могли да ни ди предложат. Като цяло, оттук нататък да го мислим, все пак този локдаун „заедно“ ще го налагаме.

Прочети цялата публикация