МОН сключи сделка с ректорите да се реформират срещу 66 млн. лв., с БАН - не

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев сключи в четвъртък безпрецедентна сделка с висшите училища, според която те поемат ангажимент за повишаване на изискванията към студентите срещу 66 млн. лв. допълнително за по-високи заплати на университетските преподаватели. "Сделката", представляваща подписването на споразумение между МОН, Съвета на ректорите и синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа". Според него държавата осигурява 66 млн. лв. допълнително за висше образование през 2021 г., които ще отидат за рязко увеличаване на заплатите на преподавателите в университетите. По думите на председателя на Съвета на ректорите проф. Анастас Герджиков в някои вузове то ще достигне 50-60%. С допълнителните милиони основната работна заплата за длъжността "асистент" (без надбавките) става 1300 лв. бруто от 1 януари 2021 г. Минимумът за "главен асистент" става 1400 лв., за доцент – 1500 лв., а за професор – 1600 лв. Завишават се и началните размери на нехабилитираните преподаватели във висшите училища – 1260 лв. за позицията "преподавател" и 1350 лв. - за "старши преподавател". Целта на МОН е да повиши възнагражденията на младите кадри в системата, така че най-добрите студенти да остават като преподаватели във висшите училища. Задължително се завишават изискванията към студентите Срещу допълнителните 66 млн. лв. в системата МОН постави няколко изисквания на ректорите извън сключените с тях управленски договори. Първо, университетите задължително трябва да увеличат текущо възлаганите задачи на студентите за всяка седмица от учебния семестър, както и контрола върху изпълнението им. Студентите трябва да имат задължително поне 60 часа извънаудиторна заетост през годината, която да е обвързана със заплатата на преподавателя. Занапред няма да е възможно да се сключва договор с преподавател, който има по-малко от 300 часа аудиторна заетост годишно. Изключение се допуска единствено при изследователските висши училища, където нормата може да бъде и по-малка. Ректорите поемат ангажимента основната работна заплата да е пропорционална на продължителността на работното време и на изпълнението на нормата за преподавателска заетост. Освен това няма да се увеличават допълнителните възнаграждения за предимства, които не са свързани с постигнати резултати – например за придобиване на научните степени "доктор" и "доктор на науките". 5% таван на броя на преподавателите над 65 години Освен анжажименти, свързани със заплатите, ректорите се ангажират и с продължаването на реформата във висшите училища. Задължително ще бъдат прекратени всички трудови договори с хора над 68-годишна възраст, заемащи академични длъжности. Броят на преподавателите на академична длъжност, които са на възраст от 65 до 68 години, не трябва да надвишава 5% от академичния състав. Ще се прекратят трудовите договори с "лицата от научно-преподавателския състав, които нямат преподавателска или изследователска заетост". Добавката към заплатата за "клас" и прослужено време се ограничава до не повече от 1.3% върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж. Ще бъде повишена нормата на преподавателска заетост в рамките на нормалната продължителност на работното време. Догодина трябва да се изработи и внесе в Министерски съвет "Национална програма за оптимизация на структурата на персонала в държавните висши училища". Една от целите ще бъде да се осигурят средства за по-масовите съкращения, които ще се наложат заради реформирането на системата. МОН изисква от ректорите още да съкращават и обединяват звена. Трябва да бъде намален броят на бакалавърските специалности и на магистърските програми (с изключение на защитените специалности), при които разходите надвишават приходите, в т. ч. чрез обединяване. Въвежда се и таван за числеността на администрацията на университетите (без непреподавателския състав - технически, обслужващ, лаборанти и др.) - до 5% от броя на студентите. БАН запазва "свещената" си автономия Изключение от сделката с университетите е Българската академия на науките, която за поредна година ще получи увеличение на бюджета в размер на 13 млн. лв. "БАН запазва своята свещена академична автономия. В БАН всички знаем, че можеш и да не работиш. В последните години най-силно е увеличено финансирането на БАН. Нека да видим какво ще направят с увеличението следващата година – дали ще увеличат пожизнените възнаграждения на академиците или минималните възнаграждения на младите учени", коментира министър Красимир Вълчев. Доц. Лиляна Вълчева от Синдикат "Висше образование" към КНСБ бе още по-рязка. По думите й много пари от бюджета на БАН изтичат към пенсии за заслужилите академици, които са добавка към пенсията от НОИ и са равни на заплатите на действащи учени. В същото време пенсионираните преподаватели от университетите, които понякога имат много по-голям научен принос, не получават никакви добавки. "Нека да отидем в 8 ч. сутринта и в 20 ч. вечерта в един университет и в същите часове в БАН, за да видим къде и колко се работи", посочи Вълчева. По думите й увеличението на бюджета на БАН е 13 млн. лв., които ще се разпределят между 6000 души, докато 66 милиона ще отидат за 22 700 преподаватели и служители във вузовете и 140 000 студенти.

Прочети цялата публикация