Започна национално проучване за достъпна среда в университетите

Националното представителство на студентските съвети започна инициатива под надслов „Достъпна среда за всеки студент”. Целта е да се събере информация от цялата страна за достъпността на университетските бази, общежития и спортни комплекси за студенти, докторанти и специализанти със специфични двигателни нужди, с нарушени зрителни, говорни или слухови способности.

Идеята е информацията да дойде от три места – от ректорите, от самите студенти (предстои да бъде пусната анкета) и от управителите на социално-битовото обслужване на студентската инфраструктура. 

Планира се проучването да продължи до февруари или март догодина. Подробната информация от висшите училища за цялата страна ще се обобщи в обширен доклад, който ще бъде адресиран до институциите.

Сигналите за недостъпна среда не са много на брой, но дори да няма сигнали, този проблем битува в нашето общество от дълго време, мотивира инициативата Лидия Даскалова, заместник-председател на Студентските съвети.

Проучването ще покаже от какъв финансов ресурс имат нужда университетите, за да изградят необходимите съоръжения за студентите със специални потребности.

За момента са получени 15 отговора.

„Имаме един единствен отговор за университет, който е изцяло пригоден. Масово липсват съоръжения за хора със зрителни потребности, липсват брайлови карти. На места са осигурени рампи“, поясни Лидия Даскалова в предаването „Хоризонт до обед“. Да се изгради стая на хора с двигателни увреждания например е скъпо, дава пример тя.

От данните до момента става ясно, че на по-малките университети им трябват поне 200 хиляди лева, за по-големите тези суми надхвърлят половин милион лева.

Петьо Илиев учи счетоводство в УНСС. Той е с детска церебрална парализа. В по-голямата си част университетът е пригоден, но има и труднодостъпни зали, разказа той пред БНР. В неговото общежитие има няколко стаи, пригодени за инвалидни колички.

„Но доколкото знам, тези стаи са само в този блок и само в този университет.“

Трудностите започват с излизането от общежитието. За да стигнеш от А до точка Б непрекъснато трябва да има човек, на когото да разчиташ да ти помага в придвижването, уточни той.

Илиев даде пример с поставена рампа, която по документи е факт, но сам човек в инвалидна количка не може да я използва и отново се налага да търси помощ от другиго.

Виктор Асенов е незрящ. Завършил е социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“. Когато е бил студент, е предлагал да се направят подобрения в средата и са били поставени брайлови табели до вратите. За поставяне на рампи тогава не е имало възможност.

Ако има рампи, те са направени така, че са доста стръмни, наклонът е твърде голям, обясни Асенов за някои от рампите, които са правени отдавна.

Случва се така, че софтуер, избран от университетите или държавата, не е достъпен за незрящи лица, алармира още Виктор Асенов и даде пример с платформата MS Teams в сегашните условия на дистанционно обучение.

„Всеки търси решение на своя проблем“, обобщи той. 

Трите мнения по темата чуйте в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация