Чехия и Словакия са против България да вкарва исторически спорове в ЕС

България влезе в открит конфликт с Чехия и Словакия заради отказа на страните членки на ЕС да се съобразят с българските изисквания, за да започне Северна Македония преговори за присъединяване към общността.    "Поставянето на условия, свързани с исторически спорове, би било изключително вредно за процеса процеса на разширяване на Европейския съюз", заявиха външните министри на Чехия и Словакия.   Те излязоха със съвместно изявление, след като българското външно министерство изрази съжаление, че две държави (без да посочва кои) са наложили вето върху заключенията на Съвета на ЕС по Процеса на асоцииране и стабилизиране, в които е било добавено по искане на София "изречение за важността на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното прилагане ще доведе до край на всички претенции, основани на грешно интерпретиране на историята".  Първите дипломати на Чехия и Словакия обясниха, че са наложили вето заради опита да се поставят условия, свързани с фалшифициране на историята.   Те не коментират казуса конкретно и не посочват България, но позицията им е ясно насочена към казуса.    "Предложеният текст съдържа елементи, включително идеята за фалшифициране на историята, които според нас биха изключително вредни за процеса на процеса на разширяване и биха могли да доведат до допълнителни усложнения", се посочва в позицията.   "Няма да позволим ЕС да бъде арбитър на нашата обща история, на това как се идентифицираме или за езика, който използваме. Тези въпроси принадлежат на засегнатите страни и ние сме тук, за да ги подкрепим с опита от нашите собствени процеси на възстановяване".   Така двете страни взимат публично позицията на Скопие. Те посочват, че са разочаровани, че рамките за преговори на Северна Македония и на Албания за членство в ЕС не са одобрени.    България не  одобри преговорната рамка на Северна Македония и така блокира пътят й към ЕС засега. Българското правителство не успя да убеди страните членки на ЕС добросъседството да влезе като критерий въпреки че заяви изискванията си.   София дори се оплака, че една кандидатка получава повече подкрепа от страна членка. Сега въпреки, че според българското външно министерство е бил постигнат "консенсус от германското ротационно председателство на ЕС", две страни публично обявиха, че не приемат българските обяснения.    Заключенията на Съвета на ЕС по разширяването нямат нищо общо с процеса на одобряване на преговорните рамки, но поведението на другите страни е показателно как се приемат българските изисквания.    "Ветото над заключенията на Съвета рискува да подкопае доверието в ЕС и препятства ЕС да изпрати тъй необходимите сигнали до Западните Балкани, за да стимулира извършването на необходимите реформи, които страните, желаещи да се присъединят, трябва да предприемат", посочиха от Външно министерство.   България настоява и за подписването на нов документ със Скопие с повече конкретика и механизми за контрол от Договора за добросъседство от 2017 година. Македонският премиер първоначално даде сигнали, че е готов да подпише подобен документ под формата на пътна карта, но в последните седмици втвърди тона към София.   Преди ден македонското правителство излезе с позиция, че българското решение е огромна геостратегическа грешка.  "Доверието е разклатено в полза на трети страни", смятат в Скопие.                     

Прочети цялата публикация