Спомен за Иван Андонов

На 29 декември преди 9 години си отива актьорът и режисьор Иван Андонов, чието име се свързва със стари, но гледани хиляди пъти – "Отклонение", "Инспекторът и нощта", "Магистрала", "Един наивник на средна възраст"... – актьорът Иван Андонов. Като режисьор дебютира още през 1963 г. с филма "Пейзаж", като художник се изявява от 1965 г. "Трудна любов" от 1974 г. е първият игрален филм, който режисира. Следват класически филми като "Самодивско хоро", "Покрив", "Дами канят", "Опасен чар", "Мечтатели", "Вчера". 

Иван Асенов Андонов е е роден на 3 май 1935 г. в град Пловдив. Завършва театралната академия в София през 1956 г. Година по-късно вече се снима в първия си игрален филм – “Години за любов” (1957 г.). 1958 г. играе в “На малкия остров” по сценарий на Валери Петров и под режисурата на Рангел Вълчанов. Това е само началото, следват – “Нощта срещу тринадесети” (1961), “Златният зъб” (1962), “Анкета” (1963), “Инспекторът и нощта” (1963), “Приключение в полунощ” (1964), “До града е близо” (1965), “По тротоара” (1967) – до ролята на Боян в “Отклонение” (1967), по сценарий на Блага Димитрова, където изгражда незабравимо партньорство с Невена Коканова под режисурата на Гриша Островски и Тодор Стоянов. Филмът печели наградата на пресата и специален Златен приз на филмовия фестивал в Москва същата година. Образът на Боян напълно го утвърждава като един от най-харесваните български актьори през шейсетте и седемдесетте години – предимно в роли на интелектуалци и градски хора. 

Носител е на множество кинонагради. “Покрив” печели наградата на критиката на кинофестивала във Варна през 1978. “Бяла магия” получава сребърна награда в Кадис, Испания. „Опасен чар” грабва голямата награда в Кианкиано, Италия през 1985 и специалната награда на журито в Шамрос, Франция през 1988. „Мечтатели” печели първа награда във Варна. Освен наградата на зрителите във Варна, ”Вчера” е награден и с Гран При в Сан Ремо, и с наградата за най-добър режисьор във Москва – все през 1989 година. 

След 1989 година Иван Андонов е от малцината режисьори-ветерани, които успяват да намерят сили и адаптивни способности да снимат в суровите условия на новото време, за разлика от редица свои колеги. Доказва го с “Индиански игри” (1990), “Вампири, таласъми” (1992) и предизвикалия остри полемики ТВ сериал “Дунав мост” (1999).

Прочети цялата публикация