The Washington Post: Предизвикателствата на 2020 година засилиха разкола в САЩ

„2020 година донесе извънредни и неочаквани предизвикателства, които изпитаха основните институции, изискваха смелост и жертви пред бушуващата пандемия, подчертаха расовите и икономическите неравенства и породиха най-голямата избирателна активност в историята на изборите в САЩ. Но в крайна сметка Америка остана толкова разкъсана, колкото и преди това“, пише старши кореспондентът на The Washington Post Дан Балз. Според журналиста победата на Джо Байдън в народния вот е впечатляваща: общо той е получил над 81 милиона (51,3%) гласа. В същото време фактът, че Тръмп получи 74 милиона (46,8%) от гласовете, в известен смисъл беше още по-голяма изненада, тъй като социологическите проучвания постоянно подценяваха неговата подкрепа. Демократичният кандидат се чувстваше уверен, след като получи 306 гласа в избирателната колегия, спрямо 232 за неговия опонент. Но този резултат стана възможен благодарение на поредица от победи с минимално предимство, което с малки промени може да доведе до различен резултат, отбелязва авторът на статията. Междувременно действащият президент отказа да отстъпи дори след гласуването в колегията, което трябва да бъде одобрено от Конгреса на 6 януари. И докато Тръмп не успя да обърне резултатите от изборите, „токсичността на неговите неоснователни, повтарящи се обвинения удари политическото пространство“ в Америка, казва Балц. По негово мнение сега десетки милиони поддръжници на Тръмп вярват, че Байдън е избран незаконно. Тази гледна точка подкопава доверието в изборния процес и има потенциала да попречи на новия президент да управлява ефективно Съединените щати. Ситуацията за демократите се влошава от факта, че те не успяха да получат мнозинството в Конгреса, на което се надяваха. В резултат след гласуването балансът на силите между двете действащи партии няма да се промени много. Нещо повече, социологът-демократ Джеф Гарин, който от много години изучава общественото мнение в САЩ, посочва, че изборите през ноември направиха „разделената държава още по-разделена“. Той добавя, че не може да си спомни време, когато между двете страни на политическото разделение е имало „толкова малко контактни точки“. „Не само, че избирателят на Тръмп е много различен от избирателя на Байдън, в зависимост от това къде живеят и демографските им данни“, казва Гарин. „Техните системи от вярвания са толкова фундаментално различни, че те по същество живеят в две различни реалности“. Анкетите преди и след изборите подчертават мащаба на пропастта, която сега разделя двата свята. По този начин, според проучване на Public Opinion Strategies, 81% от републиканците и 77% от демократите признават, че са започнали да се отнасят с представители на противоположната партия с по-малко уважение, отколкото преди четири години. „Всички тези анкети отразяват съществуващото усещане, че противоположната партия насърчава политики, които могат сериозно да навредят на страната“, каза Алън Абрамовиц, политолог от университета Емори, който е специализиран в поляризирането на обществото. „Това се отнася за всичко - от икономическата политика до борбата срещу пандемията, имиграцията, расовите отношения, социалните проблеми - каквото и да е“, добавя той. „Тази вътрешна неприязън, недоверие и враждебност показва действителното несъгласие относно това как трябва да се управлява държавата, кой трябва да я управлява и какви политики трябва да следват“. Президентството на Тръмп увеличи различията в ценностите между републиканците и демократите, чернокожи и бели, завършили колеж и незавършили, вярващи и атеисти. Изглежда, че нищо от случилото се през ноември не е променило ситуацията, твърди Балц. За поддръжниците на Тръмп запазването на американска култура, дълго време доминирана от бялото християнско мнозинство, остава крайъгълният камък на техните вярвания. Това помага да се разбере тяхната привързаност към президента, който предупреждава, че демократите и техните съюзници се стремят да пренапишат историята на страната и да унищожат нейното наследство. Различията, основани на идеология и политика, са често срещани в демократичните общества. Но разногласията относно легитимността на изборите могат да бъдат много по-опасни. „Не искам да казвам, че ще има бунтове или въоръжени милиции, но липсата на обща вяра в най-простите демократични ценности по своята същност дестабилизира“, казва социологът-демократ Анна Гринберг. Въпреки че изборният ден и денят на гласуване на колегията бяха мирни, заплахите от насилие и някои сблъсъци продължават. Стотици представители на Proud Boys - „група мъже шовинисти, които обожават Тръмп, а той им отвръща с взаимност“ - дефилираха по улиците на Вашингтон по-рано този месец, „провокирайки битки“. В резултат на това бяха намушкани четирима души. Преди това въоръжени демонстранти се събраха пред дома на държавния секретар на Мичиган Джоселин Бенсън, за да заявят своето противопоставяне на вота, припомня Балс. През седмиците след изборите анализатори проучиха резултатите, търсейки промени сред определени групи избиратели. Особено в Южна Флорида и Южен Тексас, където Тръмп постигна забележителни успехи. Тези изследвания предоставят потенциални подсказки за силите, които биха могли да формират бъдещата политика. Но те не могат да скрият по-широката реалност - разделението на страната само се засилва. „Повечето хора са избрали определена страна и твърдо се придържат към нея“, казва политологът от Университета в Мичиган Мат Гросман. И двете партии претърпяха драматични промени през последното десетилетие. Републиканците се оказаха в „хватката на Тръмп и Тръмпизма“, оставяйки зад себе си консерватизма на Роналд Рейгън. Но въпреки парламентарните успехи през ноември, те са изправени пред дебати за бъдещето си и влиянието на действащия президент върху тях остава „непредсказуем фактор“. Америка „остана твърда в своето разделение“ въпреки поредицата от сериозни сътресения - терористичните атаки от 11 септември 2001 г., финансовата криза и рецесиите от 2008 и 2009 г. И нищо не се е променило тази година, която включва импийчмънт, пандемия, признаване на расовата несправедливост, икономически затруднения и предизборна кампания, каквато никога не е имало, в паметта на автора на статията. „Сега задачата да маневрира през този пресечен терен ляга на плещите на Байдън. Той има ясна политическа програма за справяне с някои от най-сериозните проблеми, пред които е изправен нов президент от десетилетия. Но неговата по-широка амбиция, както той многократно е повтарял, е да излекува страната и да поправи нейната разрушена политика. В една страна, така разделена и враждебна на опозицията, дори малък напредък би се считал за значителен“, заключава Дан Балц.

Източник: Агенция "Фокус"

Прочети цялата публикация