"Кугър"-и линейки!? Неефективно и скъпо замазване на общественото недоволство

Неефективен и скъп опит да се потуши общественото напрежение. Така експерти оценяват плана на правителството да преоборудва четири военни хеликоптера "Кугър" в линейки.    Модификацията на машините технически е възможно, но не е ясно колко ще струва и има ли смисъл да се прави.    "Има подобна възможност. Те и сега имат възможност да носят носилки, но е необходимо и цялостно медицинско оборудване", уточни авиоекспертът от списание "Криле" Димитър Ставрев.    Проблем обаче е голямото тегло на вертолета – 9 тона. При положение, че стандартен медицински хеликоптер тежи около 1.5 тона.    "Понеже е по-тежък и с по-мощни двигатели "Кугър"-ът създава много по-силна въздушна струя. Има опасност да бъдат наранени хора в близост до него и изисква по-голяма площ за кацане", каза Ставрев.   Използването му в планината е почти немислимо.   В началото на годината имаше няколко случая на закъсали в планината туристи, като един загина, но хеликоптер не беше изпратен. Вместо това премиерът летя с вертолет за да види напредъка по строителството на магистрала "Хемус".   Така темата стана отново актуална. Спасителите обявиха, че акцията е щяла да продължи само час и половина, ако те са разполагали с хеликоптер, но заради липсата му е отнела 11 часа.   Много скъпа поддръжка    Поддръжката на "Кугър"-ите ще излезе много по-скъпа от  тази на специализиран хеликоптер. Проблем има и със съхранението му, тъй като в страната няма достатъчно подобни хангари.    "Този вертолет не е предвиден за подобни задачи", каза той.   Спорно е и доколко това е изгодино. Според различни оценки специализиран медицински вертолет може да бъде закупен за около 7.5 млн. евро.    Къде да се прави ремонтът?   Идеята на правителството е хеликоптерите да бъдат преоборудвани в българските завиди ТЕРЕМ и "Авионамс", но експерти се съмняват, че това може да стане.    Вероятно ще се наложи да се търси съдействието на компанията производител "Еърбъс".   При всички положения машините трябва да минат възстановяване на летателната годност първо.   Според Ставрев по-скоро се отговаря на обществения интерес с тази идея и едва ли ще бъде реализирана.    Няма стратегия    "За мен това е поредният опит да се потуши общественото напрежение“, коментира пред БНР Красимир Стоянов, алпинист, инструктор по планинско спасяване и бивш директор на Планинската спасителна служба идеята на правителството за преоборудването на военни хеликоптери с медицинско оборудване.   "Според мен проблемът е другаде с медицинската въздушна помощ у нас. Ние нямаме и досега ясна визия как да се изгради тази въздушна система. Тоест ние нямаме устойчив модел за това. Ние бихме подкрепили правителството с уменията си за тази цел, но няма ясна визия дали вертолетите "Кугър" са удачни за такова преоборудване и колко точно ще струва това“, каза Стоянов.   "Най-важното е да има дългосрочна стратегия за това. Нито една страна не си позволява да преоборудва машини, за да върши с тази машина спешна медицинска помощ. От тук насетне е въпрос на финанси и колко ще струва това. Да, ако те се преоборудват, ще вършат някаква работа, но това няма да е ежедневната медицинска дейност и съм скептично настроен относно ефикасността на работата им. Защото ние не знаем колко живот има в тези машини, колко ще струва преоборудването“, каза специалистът.   По думите на планинския спасител една машина само не създава система за въздушна медицинска помощ.   България е единствената страна в ЕС, която няма изградена система за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS). Дори Северна Македония, която България спря по пътя ѝ към ЕС, има два медицински хеликоптера.   "Намерението за закупуване на един медицински хеликоптер е правилно и то трябва да се осъществи по най- бързия начин“, коментира Захари Алексиев, член на съвета на директорите на "Хели еър“.   "Друг е въпросът как считаме да изградим т. нар. система HEMS и аз се съмнявам, че ние знаем как да стане това", допълни Алексиев.   Скъпо и безсмислено    Красимир Грозев от aero-bg.com от своя припомня в специализираното издание, че идеята за "Кугър"-ите не е нова. Преди време са били представени и финансовите параметри, които са били представени тогава са били толкова обезкуражаващи, че и МЗ, и МВР са се отказали от идеята да използват вертолети Cougar за собствени задачи.    Българските машини Cougar вече наближават момента, в който трябва да преминават през т.нар. 15-годишна главна инспекция G (G-Check) в завод на Airbus Helicopters. Всъщност, първият вертолет вече мина през инспекцията през това лято. По информация на АЕРО, цената на инспекцията е била около 5 млн. лева.   Ако предположим, че ВВС и МО отделят четири вертолети за медицински задачи (а това ще са машини, които сега не се поддържат в летателна годност и се ползват като донори за резервни части, което значи че ремонтите ще са им дори по-скъпи), това означава, че само за преминаването през G-Check да идат минимум 20 млн. лева.   Най-интересният въпрос е свързан с цената на летателния час. АЕРО научи, че в момента МО калкулира един летателен час с вертолет Cougar на малко под 10 000 лева. Това е сумата, която друга държавна институция плаща на военното ведомство, ако използва вертолетите за свои цели по заявка. Сумата покрива основните разходи по експлоатацията – гориво и амортизация. Например, спасителната акция с общинския съветник от Русе, изпълнена през 2019 г., бе излязла на МЗ почти 35 000 лева.    Доста по-леките вертолети, които стандартно изпълняват задачите по HEMS, имат и значително по-ниски разходи за експлоатация. Може да се направи информирано предположение, че една държавна институция (тоест, не калкулираща печалба), която лети на вертолет от типа H135, AW109 или Bell 429 (класически модели за HEMS в Европа), ще влага около 2000 лева за летателен час. „Хели ер” продаваха летателния час на своите AW109 за немного по-голяма сума от тази.

Прочети цялата публикация