Гласуване по пощата: ще видим ли и ние сцени като в САЩ?

Гласуването по пощата има редица предимства, особено по време на пандемия. Големите партии, като ГЕРБ и БСП, обаче демонстрират явна неохота. Кои са основните трудности и предизвикателства пред пощенския вот в България?

Коментар на Петър Чолаков

Изборният процес трябва да бъде съобразен с изискванията, наложени от пандемията с коронавирус. Законопроектът на Демократична България (ДБ), който предвижда изменения в Изборния кодекс (ИК) за въвеждане на пощенско гласуване, както и други идеи, които биха облекчили изборите в условията на пандемия, можеше да се превърне в основа за задълбочен, експертен дебат.

Вместо това обаче големите партии – ГЕРБ, а изглежда и БСП – демонстрират неохота, а може би дори страх и инат. Особено несъстоятелен е аргументът, представен от Томислав Дончев: според него, въпреки пандемията, трябвало „да се избягват принципни промени в ИК, 2-3 месеца преди изборите”.

Промени преди избори са правени и преди

Но нима ГЕРБ не предложиха през лятото на 2020 съчинена набързо, за да не кажем написана на коляно, нова конституция? Да не говорим, че у нас редовно се правят конюнктурни промени в интерес на големите играчи и на статуквото - тъкмо когато изборите наближат (например: кодексът „Фидосова”, 2010; орязването на преференциите по инициатива на ДПС, 2019 и др.).

Освен това, въвеждането на мобилни урни за поставените под карантина - идея, лансирана от управляващите, също налага, според ЦИК, „отварянето” на кодекса.

Практиката, при която избирателите получават бюлетините си по пощата и после ги изпращат обратно по нея, се прилага по света още от 19 век. Австралия, например, има дългогодишни традиции в това отношение. В САЩ гласуване по пощата има още от времето на Гражданската война, а на президентските избори през миналата година тази възможност бе използвана от рекордно висок брой американци – близо 64 милиона души.

Същото е и в други държави - 29% от избирателите в Германия и 22% от тези в Обединеното кралство гласуваха по пощата на парламентарните избори през 2017. От 2018 има възможност за избор и на членове на Европейския парламент по този начин. Конкретно заради COVID, методът бе приложен и на изборите в Румъния през 2020.

Доказано, е че гласуването по пощата повишава изборната активност. Методът не само намалява рисковете, произтичащи от COVID, но конкретно в нашия случай ще облекчи и гласуването на българите в чужбина. Те често трябва да изминават огромни разстояния, поради липса на изборни секции в близост до тях.

По принцип, вотът по пощата не е по-уязвим и подвластен на манипулации от този, направен „на място”, в секциите. Напротив, научните изследвания сочат, че доказаните случаи на злоупотреби са много редки. Обвиненията, отправени от Тръмп, за фалшификации на изборите в САЩ през 2020, бяха оборени от данните.

Същевременно обаче у нас, изборните „брокери“, например в гетата, ще могат непосредствено да дирижират и надзирават как се попълват бюлетините, изпращани по пощата. И все пак е съмнително доколко този директен контрол ще повиши чувствително ефективността на манипулаторите. И при прякото гласуване те винаги досега са намирали начин да влияят на финансово зависими от тях граждани.

Основните предизвикателства

В процедурата описана в законопроекта на ДБ са взети под внимание световните практики за запазването на тайната на вота: попълнената бюлетина, която има уникален пореден номер, се поставя в отделен, запечатан плик (предвижда се бюлетината да има и баркод, което ще улесни отчитането); на друго място, в набора с документи, които е получил, избирателят полага подписа си, сверява ЕГН-то си и т.н. Освен това, избирателите ще могат да проверят, на страницата на ЦИК в интернет дали гласът им е приет и преброен, като използват номера на бюлетината.

Основните предизвикателства в гласуването по пощата са в обработката на гласовете в изборните комисии. Тук могат да възникнат затруднения, а вероятно също пропуски и грешки, поради големия брой „книжа”, които трябва да се прегледат - в законопроекта на ДБ например е описан този процес: преглежда се пощенското клеймо; а ЕГН-то, имената и копието от валиден документ за самоличност на избирателя се проверяват в базата данни на регистрираните за пощенско гласуване и пр.

В САЩ, въпреки по-високото качество на пощите, както и изобщо на администрацията, отколкото у нас, имаше закъснения, а бяха допуснати и технически грешки. Например, в Ню Йорк близо 100 хиляди бюлетини бяха изпратени повторно на избирателите, заради сгрешени имена и адреси. Проблемите не опорочиха президентските избори в САЩ, но дадоха повод на Тръмп да спекулира, да изопачава фактите, за да мобилизира успешно привържениците си. Много вероятно е това да се повтори в България.

Прочети цялата публикация