Върховният съд решава дали да поскъпне таксата на "Юлен" за Банско

Върховният касационен съд прие да разглежда жалбата на "Юлен" срещу увеличаването с 5% на цената за експлоатиране на ски зоната в зимния курорт Банско. На първите две инстанция дружеството беше осъдено, че освен концесионната такса, дължи още 5% върху нея на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Парите са начислени за 10 години назад плюс лихвите за забава. Екоминистерството твърди, че концесионерът дължи на ПУДООС 178 482.64 лв. за периода 2005-2013 г. като в сумата влизат и неустойките, законната лихва, както и ДДС върху дължимото отчисление. По давност обаче сумата се стопи до 45 834 лв. Последствия Ако ВКС реши делото в полза на държавата, "Юлен" реално ще трябва да плати една годишна концесионна такса допълнително. Въпросът по това дело обаче е по-голям от това дали ски концесионерът дължи тези пари. Ако държавата загуби делото, това може да постави под съмнение законността на всички приходи на ПУДООС. Концесионерът на ски зоната твърди, че не дължи нищо повече от вече договореното с концесионния договор. В своята жалба до ВКС "Юлен" настоява, че ПУДООС е предприятие и самостоятелен участник в гражданския оборот, а има претенции, че му се дължат нещо като данъци или такси върху концесионен договор. Такива обаче могат да събират само държавата и общините. Любопитният въпрос, който се поставя по това дело е дали въпросните дължими 5% са някакъв данък или такса върху концесията, който незаконно се дължи на друго предприятие, било то държавно или не, а не на самата държава. "Юлен" твърди, че няма как да дължи пари на предприятие, защото не получава нищо срещу тази сума, което е незаконно. "Юлен" поддържа тезата, че може да дава единствено пари на държавата в рамките на концесионния си договор, която може да реши да финансира ПУДООС, както намери за добре. Преди това Софийският апелативен съд (САС) е приел, че 5% са върху концесията се дължат законно на ПУДООС, защото е държавно предприятие и наследник на Националния фонд за опазване на околната среда към МОСВ. Въззивният съд казва, че парите трябва да се платят отделно от концесията, именно защото ПУДООС е отделен субект от държавата, на която се дължат парите по концесионния договор. ВКС допуска за разглеждане делото точно заради заплетения въпрос - какво правно основание има държавното предприетия ПУДООС да събира пари от други фирми, без да им предоставя нищо насреща. През 2019 г. легендарният скиор Марк Жирардели се заяви като действителен собственик на концесионира на ски зоната в Банско "Юлен", след като дори премиерът Бойко Борисов заяви публично, че всички знаят, че реалният собственик е председателят на Българската федерация по ски и съсобственик на ПИБ Цеко Минев. Сагата е от 2005 година През април 2015 г. екоминистерството заведе дело срещу "Юлен", претендирайки, че ски концесионерът не е плащал заложена в договора му за ползване на защитените територии от Пирин 5-процентна допълнителна такса от размера на дължимото годишно концесионно възнаграждение в Националния фонд за опазване на околната среда към екоминистерството, който се трансформира в ПУДООС. Плащането от 5% от концесионното възнаграждение е записано в договора между "Юлен" и държавата от 2001 г. като до 2005 г. е имало гратисен период. След това "Юлен" отказва да плаща, като твърди, че сумата е включена в концесионната такса. Така екоминистерството изчислява, че концесионерът дължи на ПУДООС 178 482.64 лв. за периода 2005-2013 г. като в сумата влизат и неустойките, законната лихва, както и ДДС върху дължимото отчисление. "Юлен" е претендирал пред съда, че след изтичането на гратисния период за плащането на концесионната такса през 2005 г. Националният фонд за опазване на околната среда, където е трябвало да се прави отчислението и е фигурирал като получател на средствата в договора, вече е бил закрит и затова парите били превеждани заедно с годишното възнаграждение за държавата. Фирмата смята, че искът на ековидомството е несъстоятелен, а освен това повечето плащания, които се дължат година за година, били погасени по силата тригодишната давност. Съдът приема аргументите на "Юлен" за давността, но не и останалите и така осъжда компанията да плати дължимите суми за 2011-2013 г., заедно с начислените към тях неустойки, лихви и ДДС. Така концесионерът оказа, че трябва да плати на ПУДООС 45 834 лв.за тези три години, които в момента ги обжалва.

Прочети цялата публикация