Седем формации с шанс за следващия парламент

Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща. Това показват данни от независимо представително за пълнолетното население на страната проучване на "Галъп интернешънъл", проведено "лице в лице" сред 1010 души между 7 и 15 януари.

С 22,9 на сто от онези, за които може да се очаква да гласуват, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2 на сто. Данните са моментна снимка към средата на януари и не са прогноза за изборен резултат, уточняват от "Галъп", като посочват, че прогнозите ще бъдат изключително затруднени, заради неяснотата в очакваната изборна активност, както и заради цялостната тревожна обществена атмосфера.

Според анализаторите ГЕРБ (заедно със СДС, с 22,9 на сто от потенциалните гласуващи) очевидно преодоляват проблемите от лятото, а и властта вероятно получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус у нас. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението. Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията "Републиканци за България", която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия, коментират от "Галъп".

Те отбелязват, че в изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за РБ, като уточняват, че изгледите за последното засега са малки. От друга страна пък, властта вероятно има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот, посочват анализаторите.

БСП с 19,2 процента от онези, които се очаква да гласуват, би била втора сила, ако изборите бяха сега. Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото, макар и не колкото ГЕРБ, посочват от "Галъп". Според тях спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите са припознали по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите. До и в изборния ден обаче може да има и друга тенденция - това зависи от кампанията и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа, коментират анализаторите. Те уточняват, че и тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация "Българска прогресивна линия", която за момента има десети от процента, влиянието нa "Изправи се.бг" и др.

Според данните 12,4 на сто са очакваните гласове за "Има такъв народ". Партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато, посочват от "Галъп", като допълват, че така Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел "парцел" от изборното пространство у нас, който би могъл да развие с кампания.

При ДПС резултатът от 10.9 процента сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията, смятат анализаторите. Те отбелязват, че важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало - при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот.

Макар и вече да не увеличава подкрепата си, ДБ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента, през този месец - с 6,2 на сто, коментират от "Галъп". Те уточняват обаче, че е голяма разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват, и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. ДБ са силни във "финалните спринтове", смятат анализаторите и отбелязват, че от съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури - "Да, България".

При ВМРО с НФСБ (4,6 на сто) също ще са важни вътрешните разпределения, посочват от "Галъп". Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти, според анализаторите. Според тях вероятно, за "втвърдяването" на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на казуса по отношение на Република Северна Македония. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията - най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали, смятат анализаторите. Според тях важен ще бъде и още един фактор - каква ще е изборната бариера. Ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е "нож с две остриета", така, ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания, коментират те.

Същото според тях важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с ОП - "Изправи се.бг", заедно с "Отровното трио" и редица други формации. С 4.5 на сто този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от "Отровното трио", която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като "България на гражданите", "Волт", среди от НДСВ и т.н. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. В този смисъл, тепърва следва да се изчакат процесите на отцепване и прегрупиране в лявото, а резултатът от тези процеси, и дали те са помогнали на Манолова, трудно може да се улови със социологически методи, коментират от "Галъп".

От останалите сили изпъкват "Воля" (2.1 на сто) и "Възраждане" (1.4 процента). Останалите (общо 5,4 на сто) могат да бъдат преценени по-скоро с друг тип методи - експертна преценка, електорална история, политологичен анализ и т.н. Във връзка с това, немалка електорална тежест имат и формации, които се разполагат близо до процента, като "Атака", от която винаги могат да се очакват изненади; АБВ, които сега промотират популярния в определени среди доц. Мангъров; споменатите "Републиканци за България" и др., коментират от "Галъп", като отбелязват, че конкретна подредба на влиянието на тези формации засега е трудна. Те посочват, че наблизо са и отцепниците от БСП; вътрешнонишовите противници на ДПС; партията КОД на Петър Москов; МИР, която има силно присъствие в няколко общини и се появи на консултациите при президента и др. Още не са ясни шансовете и на движението на русофилите "Възраждане на отечеството", които имат високо индикативно доверие в обществото, макар и конкретната електоралната готовност да е десети от процента.

Част от тези формации вероятно биха играли сами или биха се групирали, друга част биха могли да отидат при БСП, на трета част от тях вероятно се надява "Изправи се.бг" и т.н., обясняват анализаторите и посочват, че, преди всички тези обстоятелства да са ясни, интерпретирането на подробни демоскопски резултати би било спекулативно.

На изненада според тях разчита и партията на Васил Божков, но липсата на политически опит се очертава като проблем.

Много важна е дейността в страната на много други формации със силно локално присъствие или бизнес структура. Такива силни регионални формации има във Видин, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград, Хасково, Пловдив, пернишкия и кюстендилския регион и много, много други.

Според данните една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал, а една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това, уточняват от "Галъп". Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.

Анализаторите отбелязват, че не бива също да се забравя, че населението у нас намалява заради демографските особености. В същото време възможно е у нас да пребивават и немалко хора, които иначе живеят в чужбина - завърнали се у нас заради коронавируса.

Около 2 на сто са онези, за които може да се очаква да гласуват с "не подкрепям никого". Те не се включват в останалите резултати.

Прочети цялата публикация