Окончателно: Облекчения за ВЕИ и енергийна ефективност, ДПС оттегли реформите си

Облекченията за нови проекти за производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и за такива за енергийна ефективност, както и първи стъпки към пълното освобождаване на електроенергийния пазар, прие окончателно в четвъртък Народното събрание. То одобри на второ четене промените в Закона за енергетиката, внесени от управляващите от ГЕРБ. Предложенията на ДПС, които предишния ден не бяха подкрепени от енергийната парламентарна комисия, бяха оттеглени от вносителя им Рамадан Аталай, но припомни, че по същество те са коментираните отдавна от ГЕРБ и препоръчани от Европейската комисия. Според финално приетите текстове въведените от 1 януари 2021 г. в експлоатация ВЕИ проекти няма да са длъжни да плащат 5 процента от приходите си във Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Тази мярка се подкрепя от бранша, тъй като ще привлече инвеститори в нови слънчеви и вятърни електроцентрали и така страната ни по-лесно ще може да изпълни евроангажиментите си за дял на ВЕИ в потреблението на електроенергия. Бизнесът обаче посрещна на нож намерението на управляващите ФСЕС да поема плащането на лихвите по кредитите за енергийна ефективност. Въпреки това то бе прието. "Ще може да се формира един финансов ресурс, който ще се инвестира в енергийна ефективност и възобновяеми източници. От този финансов ресурс ще могат да се възползват всички български граждани", защити решението председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов от ГЕРБ, който е вносител на текстовете. Критериите за тези, които ще се възползват от на практика безлихвените кредити, ще се уточняват в наредба на Министерския съвет, каза той. Именно обаче в това са притесненията на бизнеса – че критериите няма да се обсъдят широко и могат да отворят вратички за "наши хора". Прието бе от 1 юли 2021 г. да отпадне студеният резерв, а Електроенергийният системен оператор да осигурява необходимите при недостиг мощности на търг и да сключва договори за допълнителни услуги на пазарен принцип. Това би трябвало да отвори пътя за въвеждането на механизма за капацитет, който ще замени студения резерв и централите ще получават субсидии. По този механизъм се преговаря с Брюксел от ноември 2019 г. и засега не се очертава съществен напредък, заради което и ДПС решиха да инициират законова реформа, но тя не бе подкрепена от ГЕРБ и БСП. Таско Ерменков от социалистите коментира в четвъртък в пленарна зала, че предложенията на ДПС са в унисон с управленската политика на ГЕРБ в областта на енергетиката, но подобни радикални реформи в края на мандата на управляващите биха били нелегитимни. Също от 1 юли 2021 г. вече електроснабдителните дружества ще са длъжни да купуват тока за всички свои клиенти от борсата и ще отпадне практиката енергийният регулатор да определя квоти за производство на ток за бита, а НЕК да продава тази енергия на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". Обикновено от АЕЦ "Козлодуй", чиято енергия е най-евтина, се искат най-големи обеми за домакинствата. Според новите разпоредби производителите на електроенергия с обща инсталирана мощност от 500 киловата до 1 мегават ще трябва да предлагат тока си на борсата. Електроразпределителните дружества ще са длъжни във фактурите си до клиентите да отбелязват техния стандартизиран профил, което ще улесни потребителите при избора им на доставки от свободния пазар, когато отпаднат регулираните цени на електроенергията за бита. "Това е още едно действие с цел либерализацията на пазара не само на едро, но и на дребно", коментира Валентин Николов. Приети бяха и текстове, които регламентират възможността газовият оператор "Булгартрансгаз" да отказва, но след консултации и разрешение от Брюксел, достъп на трети страни до газопроводи до страни извън Евросъюза, какъвто е "Балкански поток". Установено и и при какви условия и отново след позволението на ЕК може да се сключват междуправителствени споразумения за тръби като "Балкански поток". Това са текстове от газовата евродиректива и от "Булгартрансгаз" декларираха, че няма да отказват достъп до тръбата. За пръв път се дефинира и понятието "зелен водород" като водород, получен чрез електролиза или други технологии, използващи възобновяеми енергийни източници. Валентин Николов обобщи, че така се дава възможност България да изпълни своите цели до 2030 г., свързани с декарбонизацията и изтъкна, че страната ни е една от малкото държави, която дава дефиниция на термина "зелен водород".

Прочети цялата публикация