Чакаме машините да ни спасят от контролиран вот, както чакаме ваксините да ни спасят от COVID-19

До 10 февруари се предполага, че трябва да пристигне първата партида от машините, с които ще гласуваме електронно на парламентарните избори на 4 април. „Ще гласуваме“ звучи много категорично, всъщност може и да не гласуваме с тях. Изборът ни е свръх – можем не само да изберем народни представители, но и дали на гласувамe с хартиена или машинна бюлетина. Свободата, Санчо, но не по Мигел де Сервантес, а по рекламата на колбаси от едно време. Справка по въпроса с колбасите в абзац три.

Та, Централната избирателна комисия сключи договор със „Сиела Норма“ АД за доставка на 9600 машини с инсталиран софтуер. Информация от ЦИК е, че по договор до 10 февруари трябва да получим не по-малко от 300 машини, следват не по-малко от 5 700 броя машини до 28 февруари, а останалите машини трябва да пристигнат до 9 март.

Очакването на машините ми напомня на очакването на ваксините. Сякаш чакаме машините да ни спасят от контролиран вот, както чакаме ваксините да ни спасят от Covid-19. Или поне искаме да изглежда сякаш мислим така – все пак скептицизмът у нас е към предимно всичко, което не тече от нашата лична и собствена казанена тръба, което май ще излезе положителна черта. Защо искаме да изглежда иначе е друг въпрос, засега само се надявам машините да не дойдат в бус за кренвирши. Нека да е поне бус за сладолед или пък за превоз на животни. Впрочем онзи ден срещнах пони в ремарке по автомагистрала „Европа“. Преди магистралата трафикът по някаква причина минаваше през центъра на Драгоман.

По асоциативните линии на съзнанието ми си представям как машините идват. Бусовете с машините търсят паркомясто, въртят се 10-тина минути, настава суматоха, паркират. Около тях е гъст кордон, но не бльо, а полицейски. Звъни се, говори се, тук ли сте, тук сме. Вратата на единия бус с машини за електронно гласуване леко се открехва. За секунда животът спира, всички затаяват дъх, звуците на заобикалящия трафик и градски шум заглъхват, дори фотоапаратите се чуват като далечно щракане. Секундата отминава и насъбралите се хора – повечето са там по служебно задължение, зърват с известна доза разочарование едни изключени машини, които са си просто машини. Сигурно с тях се гласува много хубаво, но нямат трето око или видими следи от чипиране, не правят и мусака. Магията си е отишла. Остатъкът от събитието е чиста досада.

Следват обаче демонстрации на машинно гласуване, ЦИК дори има обявена обществена поръчка за „Изготвяне на аудио и аудио-визуални произведения (клипове) и други аудио-визуални и дигитални материали за провеждане на разяснителна кампания от Централната избирателна комисия за изборите за народни представители на 4 април 2021 г.”. Прогнозната стойност за изготвянето на слоган и иконографика, 5 броя 30-секундни видеоклипове с възможност за адаптиране с допълнителна 15-секундна заставка относно мерките за безопасност при гласуване в условията на Covid-19, 5 броя аудиоклипа, 4 информационни видеоклипове до 120 секунди и 4 броя мастер банери е 50 хиляди лева без ДДС. Оферти и заявления за участие се приемат до 11 февруари 2021 година.

Разяснителната кампания тече в пълна сила, усилено гледаме „аудио-визуални произведения (клипове)“, когато не гледаме тях, виждаме „мастер банери“, преди да заспим в ума ни се настанява споменът за иконографиката. В съня ни нимфите, пазителки на златните ябълки нашепват слоганът, докато поднасят към устите ни амброзия. На 4 април обаче ще можем да гласуваме и с хартиени бюлетини. Но да не говоря така категорично, дотогава всичко е възможно…

Прочети цялата публикация