Мартеници от читалище „Надежда“ във Велико Търново

Бели и червени конци за здраве усукаха и сплетоха библиотекарките в историческото читалище „Надежда“ във Велико Търново с гимназистите, участващи в инициативата „Помощник на библиотекаря“. Най-голямата мартеница, направена от непредена вълна, е закичена на културната институция, а част от мартеничките ще бъдат включени в благотворителна инициатива.

Библиотеката на историческото читалище „Надежда“ в старопрестолно Велико Търново не е само дом на книгата и хранилище на стотици ценни старопечатни книги. В навечерието на Баба Марта библиотеката се превърна в творческа работилница. Бели и червени конци, ножици, игли, смях през предпазни маски и много творческо вдъхновение обединиха три 16-годишни момичета от Езиковата гимназия и Професионалната гимназия по строителство и архитектура във Велико Търново. Габриела Славева, Михаела Борисова и Мартина Маркова усукваха конци, за да правят мартеници:

„Тази година решихме да направим нещо по-специално, да вкараме малко по-щастлива атмосфера, поради обстоятелствата в момента“.

„Сам да си направиш нещо е много по-стойностно и много по-приятно като занимание, отколкото една купена от магазина мартеница, за да отчетеш празника“.

„Правим различен вид мартеници, малко повече да се постараем, да станат малко по-различни, по-интересни. Щом има такава традиция, тя трябва да се спазва и да има уважение към самата традиция и към самия празник".

„Наричат се мартениците за здраве, за щастие, успехи“.

„Ще внесат една приятна атмосфера и в нас, и в библиотеката, надяваме се и в останалите хора“.

Великотърновският край е с интересни традиции при изработването на мартеници. В различните селища в региона месец март, началото на пролетното пробуждане, се е отбелязвало по различен начин, но с посланието за здраве, опазване на добитъка и на реколтата, разказа Павлина Владева, председател на Клуба по битова култура към читалище „Надежда“: 

„В Писарево, едно село в Търновския край, на този ден жените не трябва да обличат черни дрехи, само в червено. В Търново и Лясковец са слагали някакъв червен предмет на къщите. В село Темниско, което днес е част от село Първомайци, червена дреха са изнасяли на двора и тя е била против маната, защото маната по растенията ще погуби реколтата. В Михалци пък са слагали червен мъжки пояс на двора, а в Драгижево по прозорците са слагали червени кърпи. Това всъщност е с апотропейно значение - да предпазят хората, къщата, добитъка, растенията, цялата фамилия от различни болести, злини, студ“. 

Традицията да се усуче бял и червен конец за здраве е от началото на XX век. Мартеничките са били правени вечерта срещу 1 март от бабите, които на сутринта ги връзвали на ръчичките на децата и на вратлетата на животните, допълни още Павлина Владева.

Днес бабините традиции се пазят от децата. Сред младите библиотекари, които изработваха мартеници в читалище „Надежда“, беше и деветокласникът от Професионалната гимназия по туризъм Яни Митев:

„Покрай тази карантина и покрай това електронно образование цял ден да стоиш на компютър не е полезно за очите, пък и не е приятно след определено време, пък и малко да се науча да работя с ръцете. Това е българска традиция, а и сега, в XXI век, постоянно се говори за дискриминация, за расизъм, когато един мъж може да прави нещо както една жена и обратното, според мен всичко ще е нормално“.

Бисера Дживдерова е създателят на Клуба „Помощник на библиотекаря“ към читалище „Надежда“ във Велико Търново:

„Щастлива се чувствам, защото традицията продължава и зная, че утре те ще научат своите деца, а после и своите внуци да правят мартеници, и зная, че нещичко от мен и от Ивелина, които ги научихме да правят мартеници, ще бъде занапред в следващите поколения. Ние участваме в сбъдването на желанието да сме живи и здрави“.

Оказва се, че изработването на мартеници не е само спазване на традицията, а има и благоприятен възпитателен и образователен ефект, посочи библиотекарката Ивелина Митева: 

„Учат се на практически неща, защото координацията, моториката на работата с ръце по тези практически занимания е доста по-различна. Лично според мен много помага за краснописа, защото при сегашната работа с компютъра, която свързва децата, те се отучват да пишат красиво".

Най-голямата мартеница ще бъде поставена на балкона на читалището, за да може да се вижда от далеч, да покаже съпричастността към една от най-българските традиции.

"Другите мартенички ще си ги подарим, някои от тях може да отидат за благотворителност, но мартеничката е за подарък“, подчерта Ивелина Митева.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

Прочети цялата публикация