ЕВН алармира как изоставени села стават слънчеви централи уж за лични нужди

Предприемачи превръщат в слънчеви централи стари и почти разрушени къщи в изоставени села в Сливенско и Ямболско. Тази чудесна инициатива обаче става чрез законовата вратичка, позволяваща да се строят покривни фотоволтаици за лични нужди, но произведената електроенергия всъщност се продава на преференциални цени на обществения доставчик НЕК. Така мрежовите оператори са длъжни да осигурят преноса й и да инвестират значителни средства за подсилване на електропроводите, които са били строени преди десетилетия да доставят ток на малък брой битови клиенти. И вместо да влагат на места, където наистина потребителите на ток се разрастват, те са длъжни да инвестират за присъединяването на такива проекти. За проблема алармира пред журналисти Александър Сипек, който от 1 януари 2021 г. е новият регионален мениджър за България на ЕВН, снабдяваща с ток Югоизточна България. Панели върху съборетини Във вторник Сипек представи данни, според които от 1 октомври 2018 г. до януари 2021 г. електроразпределителното дружество на ЕВН е присъединило към мрежата си 405 проекта с единична мощност до 30 киловолта, които се водят за покривни централи за собствени нужди. Законът обаче позволява соларни панели да се монтират и на прилежащите на сградите площи и така често дворове със съборетини се купуват на безценица от собствениците им и се превръщат в слънчеви централи, обясни Калина Трифонова, член на управата на "ЕВН България". Те би трябвало сами да ползват електроенергията си, но мрежовият оператор е длъжен да ги присъедини към мрежата си. Наблюденията сочат, че тези 405 проекта с обща инсталирана мощност от 11 375 киловолта произвеждат годишно 15 млн. киловатчаса, а инсталациите всъщност ползват едва 1.3 процента. Останалите количества ЕВН е длъжна да пренесе през мрежата си и да трансформира от ниско на средно напрежение и обратно на ниско, за да бъде продаден токът от предприемчивите фирми на преференциални цени. А често става въпрос за места, където мрежата не е проектирана за пренос на такива капацитети, коментира Сипек. По думите става въпрос за инвестиции в размер на милиони евро годишно, които дружеството би могло да насочи към реконструкция на мрежата и вкарването на въздушните кабели под земята в населени места, където наистина има нужда. Освен включените вече в мрежата такива проекти, през дружеството има заявени още 293 броя с обща планирана мощност 8290 киловолта. Комисията за енергийно и водно регулиране обаче не приема аргументите на ЕВН, че това в действителност не са покривни инсталации за лични нужди. Кметове издават документи, че става въпрос за сгради и мрежовият оператор е принуден да ги присъединява, защото "явно е достатъчно да има някакви стени", по думите на Трифонова. Дружеството даде примери със селата Биково и Питово в област Нова Загора, където има съответно 15 и 16 такива присъединени централи, и село Полска Градец край Рандево с 14 слънчеви покривни инсталации. Субсидия в инвестицията, не в цената Според ЕВН държавата трябва да преосмисли политиката си за подкрепа на слънчевите покриви и тя да е насочена наистина към битовите потребители и енергийните общности, каквито у нас няма. Помощта не трябва да е чрез преференциалните цени на тока, а чрез субсидия за първоначалната инвестиция. Трифонова отбеляза като правилна политика намерението на държавата да иска от Европейския план за възстановяване и устойчивост за безвъзмездни средства за хората, които желаят да си инсталират слънчеви панели на покривите. Според нея трябва също така да се улеснят процедурите за слагане на фотоволтаици, но задължително проектът да е с бойлер, който за използва енергията, или с батерия за съхранението й, Сипек отбеляза, че така ще се освободят повече средства за инвестиции в останалата мрежа на ЕВН, която е 60 хил. км и 20 на сто от кабелите са под земята, а останалите са въздушни съоръжения, които по-често аварират, особено през зимата в регионите с неблагоприятни климатични условия. Той разкритикува КЕВР за постоянните спорове, водени за инвестициите в мрежата, които регулаторът трябва да признае в цените за бита, а постоянно орязва, за да запази стойността на тока ниска. Визия за развитието на мрежата "Знаем, че България не е от най-богатите държави и затова планираме инвестициите си в електроразпределителната мрежа според развитието на брутния вътрешен продукт. Но със сигурност електроснабдяването се прави с пари, доставчиците на материали продават на едни и същи цени независимо дали в България или в Австрия", посочи регионалният мениджър на австрийската ЕВН. "Искаме да има дискусия каква мрежа искаме да има България предвид плановете за електрическа мобилност, икономическо развитие, просюмъри (потребители на ток, които едновременно произвеждат такъв – б.а.), умното измерване на потреблението. Ясно е, че трябва да се продължи с вкарването на кабелите под земята, което е от 3 до 4 пъти по-скъпо от въздушните кабели, но е по-сигурно и по-рентабилно. Мрежата трябва да се развива сега с мисълта за след 5, 10, 15 години, а не сега да положим кабел, който трябва да разровим след година-две, за да увеличим капацитета му", допълни той. От ЕВН разработват цялостен план за реконструкция и разширяване на мрежата им в България, но той тепърва се остойностява и ще е спекулация да се назовава размер на необходимите инвестиции, каза Сипек. Освен критиките за липсата на дискусия за развитието на електроразпределителната мрежа, от ЕВН отбелязаха и липсата на яснота за освобождаването на пазара на ток за битовите клиенти. Със законови поправки от миналата година бе решено от 1 октомври 2020 г. всички малките фирми, ползващи ток ниско напрежение, да си намерят търговец, различен от обществените доставчици ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про". Те обаче имат преходен период до края на юни 2021 г. да сторят това. Неизбралите в момента се захранват от ЕВН, ЧЕЗ и "Енерго-Про", но по типови договори, които от 1 юли 2021 г. отпадат и клиентите отиват директно при доставчик от последна инстанция, където цените на тока често са и двойно по-високи от тези за бита. Иска ли някой малките клиенти? От 100 хиляди такива клиенти на ЕВН само 23 на сто са избрали свободен търговец. Останалите, въпреки че три пъти са им изпращани предупредителни писма, въпреки срещите с кметове и медийните кампании, не предприемат нищо, обясни Сипек. Трифонова отбеляза, че става въпрос за клиенти с ниско потребление – половината от тях на територията на ЕВН ползват под 2500 кВтч годишно, което е дори под това на средностатистическо домакинство. Те не представляват интерес за търговците на ток, тъй като за обслужването им трябват немалки разходи, а маржът на печалбата от подобни потребители е много малка, допълни тя. "А сега си представете всичко това за 5 млн. домакинства, които до 2025 година трябва да излязат също на свободния пазар и да си изберат търговец", коментира тя. "В същото време в документите на правителството либерализацията на електроенергията пазар е само общи приказки. Искаме ясна пътна карта за освобождаването на всички клиенти", допълни Трифонова. Въпреки тези несгоди ЕВН продължава плановете си за инвестиции в България. През 2022 г. дружеството смята да достигне сумата от 2 млрд. лв. вложения у нас от приватизацията на електроразпределителните дружества в Пловдив, Стара Загора и Слънчев бряг преди 16 години. За тази година то е одобрило пари за разширяване на мрежата си от зарядни станции за електромобили в Пловдив, както и развитието на собствените си централи за производство на ток от възобновяеми енергийни източници. "Компанията уверено върви към дигитализацията си", каза Сипек и като пример за това даде назначението на специалист по информационни технологии в борда на електроразпределителното дружество. На освободеното от него място при назначението му за регионален мениджър е поканен Стойчо Вълчев, който като ИТ специалист на компанията е въвел проверката за състоянието на мрежата с таблети. "Преди това всичко се описваше на хартия и после се въвеждаше в системата. Беше бавно и трудоемко. Днес техниците описват всичко директно на таблета, могат да правят снимки на съмнителни съоръжения и веднага да ги изпращат за оценка и предприемане на действия, за да не се стига до аварии", посочи той. "Целта ни е да намалим контактите си с клиентите, защото колкото по-малко ни виждат, толкова по-добре работим", каза Сипек. "Нашите електронни системи ще си говорят повече и няма да има нужда хората да посещават наши офиси", допълни Трифонова. "Вместо да идват пет пъти до клиентски център, ще идват три", даде шеговит пример Сипек за дигиталното бъдеще на доставчика на ток в Югоизточна България.

Прочети цялата публикация