БНР | 14.03.2021 08:17:41 | 114

Една година Covid пандемия, първа смърт след ваксинация - акценти от седмицата у нас


Една година Covid пандемия у нас отчете календарът, но не виждаме светлина в тунела и живеем все повече с усещането, че нещата могат да се влошат преди да започнат да се подобряват.

Лошо стечение на обстоятелства или грешки по пътя - тези въпроси си задавахме през тази седмица, белязана от тревожна събитийност - нови рекорди на новозаразени с коронарисуса, висока смъртност и временно спиране на ваксинацията с най-масовата ваксина у нас.

И след година на ограничителни мерки отново лавинообразно се въвеждат новите стари, на ръба на търпението на засегнатите.

Властите временно спряха ваксинацията с „АстраЗенека“. Не работи и електронният регистър. Причината е първи случай на починал у нас часове след поставена ваксина.

Препаратът не е бил от партидата, която бе блокирана в редица страни членки като превантивна мярка заради съобщения за тромбозни реакции и смъртни случаи.

Следващата седмица ще стане ясно дали има връзка между ваксината и смъртта на 57-годишна жена с придружаващи заболявания, сред които и сърдечна недостатъчност, от пловдивското село Йоаким Груево.

Решението за спиране на масовата ваксинация с „АстраЗенека“ обяви премиерът Бойко Борисов, часове преди да бъде обявен повода за това.

Според здравният министър спирането на ваксинирането с препарата е превантивна мярка, докато излезе заключението на съдебните медици и прогнозира подновяване на ваксинацията с Оксфордската ваксина още идната седмица.

Трагичният инцидент стопира началото на масовата ваксинация през електронния регистър, генерирал за дни над 80 хиляди желаещи за ваксина, и то ден след като стотици зелени коридори по електронната заявка отвориха врати в цялата страна.

Остават въпросите какво ще е отражението върху изпълнението на ваксинационния план в бъдеще.

Иначе изборът на ваксината през портала се оказа без избор - но не разубеди някои от желаещите още в първия ден  да се имунизират. Други, избрали РНК ваксина обаче, останаха разочаровани.

Блокирането на ваксинацията с най-масовия препарат у нас стана на фона на отчетливи негативни тенденции и тревожни нива на смъртността. Натискът върху лечебните заведения вече е налице - близо 7000 са хоспитализираните, а над 500 пациенти с коронавирус се лекуват в интензивни отделения.

15 са областите, в които вече е регистриран британският щам на коронавируса. Южноафриканският, бразилският и нигерийският вариант все още не са потвърдени у нас.

Но всички лица, които пристигат от Африка, вече ще се поставят под 10-дневна задължителна карантина дори и да имат отрицателен PCR тест.

Здравните власти описаха ситуацията като изключително сериозна и призоваха за въвеждане на мерки.

Затягането на мерките се прехвърли на здравните инспекции по места. Строги или по-либерални - това решаваха областните щабове в критични региони на страната.

Предложените по-засилени мерки по места обаче изкара бизнеса на улицата, а щабовете по места дадоха крачка назад и преосмислиха крайността на мерките.

И някак това, че дни ни делят от предстоящите парламентарни избори не ни вълнуваше особено.

Разбрахме обаче, че избирателната бюлетина ще е цели 60 см с 30-те политически мераклии за 240 места в следващия парламент, а секциите в чужбина ще са рекорден брой - 465. Най-много разкрити секции има в Германия - 69, а в Турция ще има максимално допустимият брой за страна извън Европейския съюз - 35.

Целия обзор на събитията през седмицата у нас може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация