Дунава като увеличително стъкло и за силата на думите, която помита всичко

"Всяка изречена дума носи огромна сила, всяко дума влече след себе си различни последствия, затова трябва много да внимаваме какво казваме и какво пишем, особено в социалните мрежи", това каза пред БНР Ивайло Петков.
В поредицата от "Младите хора, които ме вдъхновяват"  ви срещам с него  - той е втори курс актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Доброволец в Българския младежки червен кръст от 16 годишен. Запален по водните спортове, сигурен, че всичко в живота трябва да се усвои на max, от учебниците по Първа долекарска помощ на БЧК, до поредната роля на драматичен актьор, особено на такъв от класа на проф.Атанас Атанасов.

И до желанието да покажеш на хората, макар и в кратък филм, че всичко написано остава, а социалните мрежи са освен за разнообразие и опасност за някой човек с по - чувствителна същност.

Затова в началото на 2021 година с колеги и приятели от Видин правят късометражният филм "Градът с реката от омраза".

"Идеята идва от Майкъл Кирилов, възпитаник на Академията на МВР в Симеоново, но участват още Антонина Лозанова - оператор, монтажист и участник, Зорница Василева, Бела Антова - автор на текста и Владимир Славчев, автор на заглавието.

Дунавът за нас е велика река, каквото се хвърли в нея, добро или лошо, то не остава в пространството, то продължава напред и помита всичко пред себе си. Дунавът е като едно огромно огледало, увеличително стъкло, в което всичко се оглежда", разказва Ивайло.

"Направихме филма "Градът с реката от омраза", за да кажем, че не бива всичко да се критикува. За пример -  така стана със зимната пързалка, която от години чакахме за Видин, когато я направиха, пак имаше недоволни...Това важи за всеки град.

Другото нещо, което казваме с филма -  всяка нападка или обида в дигиталното пространство може да обърне нечий човешки живот. Хората си мислят, че тази омраза остава сякаш ненаказана - защото скрити зад светещия екран, в уюта на своя дом, се създава едно лъжливо чувство за безнаказаност.

Но това не е така - ако в порив на злоба си написал на някого - "Ей, гръмни се", никога не знаеш този човек в какъв период се намира, дали това няма да е последната капка, която ще прелее...Затова трябва повече позитивизъм, за да бъде страната ни позитивна." Тов каза Ивайло.

Ивайло е и доброволец към БМЧК - Видин от 2016 г. Бъдещият театрален актьор е  Национален обучител по първа долекарска помощ и воден спасител.

"Българският червен кръст за мен е на първо място семейство. БЧК е най- голямата неправителствена организация на хора, обединени да правят добро.

От малък мечтаех да спасявам хора - така че тази мечта ме отведе в БМЧК. Аз обожавам водата, водните спортове. Бях оцарован от хората от БЧК с червени костюми. Станах първо част от Водно спасителната служба, една година след това, на 18 години станах обучител по Първа долекарска помощ.

Работата с децата като инструктор надхвърли моята мечта - защото аз мога да спасявам хора, но предавайки знанията си, така спасявам още повече хора.  

Аз съм възпитаник на царскто училеще - СО "Цар Симеон Велики" във Видин и там сме провеждали редица демонстрации пред учениците", разказа още младият спасител.

И още:

"Актьорската професия ме привлече с това, че мога да съпреживея хиляди различни животи и съдби в един човешки живот - защото този живот не е достатъчен...

А пандемията ни показа, че БЧК е надежда.

Видяхме в този филм на апокалипсиса- пандемията,  че ако не ти - друг може би няма да дойде. Затова и за в бъдеще, ние ще се постараем да докажем, че БЧК е онзи стожер, онзи дрегер, който ще застава до своите народи и ще се бори за правата, здравето и достойноството им."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл от поредицата " "Младите хора, които ме вдъхновяват".

Прочети цялата публикация