Mediapool.bg | 19.03.2021 15:32:17 | 431

Covid бонуси и за концесионера на летище "София"


Щедри бонуси от българската държава за следващите 35 години получава концесионерът на летище "София" - консорциумът "СофКънект". Извоюваните екстри - отлагане на концесионното плащане за първите 10 години (по груби изчисления около 245 млн. евро) и по-високи летищни такси, идват в отговор на пандемията от коронавирус с обяснението, че никой не е могъл да я предвиди. Тези решения обаче бяха взети тихомълком, без да бъдат оповестени публично, още повече че договорът беше подписан през лятото на 2020 г., когато пандемията вече върлуваше по света и авиобраншът бе изпаднал в колапс. Тези обстоятелства породиха съмнения, защото подписването на анекса се подготвя за преди парламентарния вот и неминуемо концесията на летището влезе в предизборната реторика. Управляващите от ГЕРБ я бранят - обясняват какво печели България, докато опозицията в лицето на "Демократична България" и БСП пресмята минусите и щетите за държавата, оценявайки загубите на около 500 млн. лв. В същото време концесионерът е готов с авансовото плащане от 281 млн. евро без ДДС и само чака правителството да вземе решението за подписването на анекса към договора. Сега сме само "концесионер на книга", заяви Марко Росо, директор "Глобално бизнес развитие" на Meridiam и член на Надзорния съвет на "СофКънект". Министърът на транспорта Росен Желязков, който в момента води две листи на ГЕРБ, вече обяви, че е внесъл предложението си за подписването на анекса с концесионера в Министерския съвет. Очакванията са правителството на Бойко Борисов да вземе решение преди парламентарния вот на 4 април. Управляваното от държавата столично летище със сигурност е далеч от стандартите на големите летища по света и със сигурност инвестиции в размер на над 600 млн. евро ще му се отразят добре. Въпросът обаче, който остава без отговор, е защо българското правителство безропотно се съгласява с всички условия, поставени му от концесионера заради пандемията и доколко е защитен националният интерес. Не се ли крият български олигарси зад големия международен фонд, които след време да излязат на светло, след като държавата преди това щедро е разчистила пътя им за успешен бизнес, питат от известно време от БСП и "Демократична България" (ДБ). "Ние започнахме да разглеждаме този случай по-дълбоко и всички наши индикации показват, че зад концесионера на летище София стоят братя Домусчиеви", каза преди дни Ивайло Мирчев, кандидат за депутат от ДБ, без обаче да представи конкретни доказателства. Международните финансови корпорации диктуват условията За да разсее тези съмнения и политически спекулации, фондът "Меридиам" (Meridiam), в чийто надзорен съвет доскоро бе настоящият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен, отново потвърди дългосрочните си намерения за развитие на летище "София" на нарочна пресконференция в петък. Концесионерът обещава изграждането на нов трети терминал до 10-та година на концесията, авансово плащане веднага и увеличаване на първоначалните инвестиции с 16 млн. евро - до 624 млн. евро. От отговора на Марко Росо не стана ясно как точно са пресметнали, че ще им трябват 10 години отсрочка за плащането на концесионната такса. В края на февруари, след една от атаките на БСП, транспортният министър Росен Желязков обясни, че според анализа на Международния съвет на летищата се предвижда възстановяване на трафика на нивата от 2019 г., до 2024 г. и то предимно за полетите на къси разстояния, а по-песимистичните очаквания са това да стане до 2030 г. Тогава Желязков каза още, че България се е съгласила с новите условия на концесионера, защото само при тях международните финансови институции са готови да финансират реализацията на проекта. Днес Марко Росо посочи, че "СофКънект" няма проблем с финансирането. Осигурени са 900 млн. лв., които да бъдат инвестирани в летището от седем международни финансови институции, включително 4 големи европейски банки. Проектът се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Черноморската банка за търговия и развитие, Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка. Очаква се да се включи и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). "Това са международни финансиращи институции, в които българската държава е пълноправен акционер, и тяхното участие ни дава на нас, като държава, достатъчно гаранции и сигурност в жизнеспособността на този проект. Другите финансиращи институции са големи европейски търговски банки", каза Росен Желязков. Освен това предложението на концесионера съдържа и ангажиментите на страните по концесионния договор всяка година да извършват мониторинг на ситуацията на възстановяване на сектора и да предприемат съответните действия в тази връзка, посочи още транспортния министър. Днес Марко Росо беше "пределно ясен", както сам се изрази, че Meridiam няма намерение да продава дела си в консорциума, забавяне на инвестициите няма да има и гарантира, че интересите на фонда в България са дългосрочни. "Търпеливи сме да останем до края на проекта на летище "София" и след 35 години да върнем на България едно напълно обновено и модерно летище, което да привлича чужди инвеститори", каза Росо. Той изрично уточни, че "СофКънект" няма да стане собственик на летище "София", а ще бъде "партньор на държавата и обществото". "Ние строим, финансираме актив, който ще се върне на държавата", каза Марко Росо. По думите му фондът е готов да инвестира и в проекти в други сектори с подобни характеристики у нас, без да посочи кои. Meridiam държи 99% в дружеството концесионер "СофКънект". Останалият 1% е на австрийската "Щрабаг", която няма особено добра репутация в България, но има опит с реконструкцията на летище "София". Той завърши с падането на козирката на построения от тях нов терминал на летището, като дълго време се водеше спор за възстановяването й. По повод съмнения, че сред инвеститорите на фонда са братя Домусчиеви, Марко Росо посочи, че инвеститори в Meridiam са големи застрахователни компании, пенсионни фондове и банки, сред които ЕБВР и ЕИБ. Отлагането на концесионните такси с 10 години Искането за отлагането на плащането на концесионните такси за първите 10 години Марко Росо защити с намаления пътникопоток - от 7.1 милиона през 2019 г. до 2.9 милиона през 2020 г. и спад на броят на излетелите и кацналите самолети със 73%. Секторът се бори да оцелее, авиационната индустрия в световен мащаб преживява най-тежката си криза досега и повечето авиокомпании са изправени пред изключително големи трудности, като не се знае докога ще продължи тази ситуация, каза още Росо. Той изрично повтори, че няма опрощаване на такси, а само отлагане на плащанията. "Това е абсолютно необходимо, за да се запази финансовата устойчивост на летището, да бъде заплатено първоначалното концесионно възнаграждение и да бъде изпълнена мащабната инвестиционна програма, включително изграждане на нов Терминал 3, въпреки драстичния спад на въздушния трафик", каза Марко Росо. Това, че авиобраншът е потърпевш от коронакризата, беше ясно още през лятото, когато беше подписан концесионният договор. Едва ли концесионерът е осъзнал това през октомври, когато внася искането за отсрочването на плащанията, атакуваха от ДБ и БСП през седмицата. Общо за последните 20 години държавният оператор на летище "София" е платил на държавата под формата на дивидент около 88.6 милиона евро. Разпределено за 20 години е по около 4.5 млн. евро годишно. Разделена на 35 години, какъвто е срокът на концесията, означава, че само от авансовото плащане, държавата ще получи по около 8.18 милиона евро годишно и то накуп, което е почти два пъти повече, посочиха от Meridiam. Услужливо вдигане на летищните такси Въпреки че спечели концесията с ангажимента да не вдига летищните такси през първите 10 години, три дни след внасянето на искането за отсрочка за плащането на концесионната такса, държавата услужливо ги вдигна. Последва протест на нискобюджетни авиокомпании, които предупреждаваха преди концесията, че именно това ще последва. Така държавата остави въпроса висящ, като транспортният министър замрази решението и към момента авиокомпаниите все още плащат старите цени. Към момента няма яснота кога Гражданската въздухоплавателна администрация ще вземе окончателно решение за таксите (крайният срок за това е май). Марко Росо коментира, че ще адаптират летищните такси с времето, но това ще стане когато пътникопотокът се върне на нивата от 2019 г. Той посочи, че си дават ясна сметка, че таксите може да отблъснат авиокомпании и в крайна сметка да доведат до поскъпване на самолетните билети и увери, че това не е тяхната цел. Напротив Meridiam иска да развие летището така, че все повече авиокомпании - традиционни и нискобюджетни, да водят повече пътници в София. А докато това се случи, фондът ще обнови терминал 2 и ще построи новия терминал 3. "Амбицията ни е да достигнем нивото на европейските летища и след 35 години да направим България горда от инфраструктурата й", каза в заключение Марко Росо. Той допълни, че са готови да започнат веднага с инвестициите, но когато концесията влезе в сила, защото в момента са концесионер само "на книга". Минусите при провал на концесията според ГЕРБ В края на февруари Росен Желязков представи и минусите, ако не се съгласим с анекса и не го подпишем. България няма да получава концесионни възнаграждения и няма да има инвестиции в летището. За последните 20 години държавата е инвестирала в летището около 244.5 милиона евро, като в тях се включват и изграждането на терминал 2 и пистата за излитане и кацане. Освен това при липса на концесия държавата се лишава от възможността за професионално и на международно ниво управление на най-голямото си летище и то ще продължи да бъде политически управлявано, независимо от това коя партия е на власт. Това ще постави летище "София" в по-лошо положение спрямо конкурентните летища в региона. Например преди нас Белград също даде на концесия летището си и в момента има надпревара кое да стане регионално на Балканите, като изключим това в Истанбул. Нова процедура за концесия на летището при сегашната ситуация пък е обречена на провал и едва ли ще привлече голям брой инвеститори. Пример е новата процедура за концесия на летището в Пловдив.  

Прочети цялата публикация