Парадоксът с месото: „Не бих заклал животно, но обичам да ям пържоли“

Един германец консумира средно по 60 килограма месо годишно. В САЩ и Австралия средната стойност е дори над 100 килограма на човек. „Сам никога не бих заклал животно, но иначе обичам да ям месо“, казват мнозина. И тяхното мнение е характерно. Повечето хора не убиват и не преработват закланите животни сами, а си купуват месо от магазина. Така много от консуматорите забравят, че пържолата някога е била част от живо същество. Това разграничаване помага да се разбере т.нар. парадокс на месото: желанието да ядеш месо, но без да си съучастник в убийството.

Как да си обясним този парадокс?

Бенджамин Бътлар е социален психолог в университета в Трир и изследва този въпрос. Той твърди, че основният морален принцип „Не убивай и не причинявай страдания на други живи същества!“ е универсален за всички хора и не зависи от културата среда. Но за да се откъсне поне частично от тези морални стандарти, човечеството е разработило множество стратегии за оправдание. Например - да се прави разграничение между добитък и домашни любимци. Много хора например казват „свинско обичам, но кучешко никога не бих ял“. „Съществуват и много специфични стратегии, които хората използват, за да отърсят от отговорността“, казва Бътлър. Психологът говори за трите “Н”: консумацията на месо се счита за нормална, необходима, натурална. Към тях се прибавя и удоволствието - месото е вкусна храна, а и относително евтина.

В Германия през 2019 година са заклани 763 милиона животни. В света - над 70 милиарда. По-голямата част от месото се произвежда и консумира в развитите индустриални държави. В Африка средната годишна консумация е от 17 килограма на човек или едва 1/6 от онова, което се консумира в Австралия и САЩ. Един сириец, който живее в Германия, разказва: “Месото у дома беше толкова скъпо, че не можехме да си го позволим. Чувствахме се много щастливи, ако изобщо успявахме да си го набавим”. “Яденето на месо е норма в повечето общества”, казва Бенджамин Бътлар. Ако човек е отраснал в семейство на вегетарианци и вегани, отказът от месото е много по-лесен и естествен. В повечето семейства обаче консумацията на месо е неотделима част от ежедневието.

Огромен екологичен проблем

Яденето на месо обаче е не само морален, но и екологичен проблем. Когато става дума за щетите, които се нанасят на околната среда и климата, неизбежно се стига и до темата за консумацията на месо. Според информации на германския Съюз за опазване на околната среда BUND и на данни в т.нар. Атлас на месото за 2021, 70% от всички селскостопански площи в света са пряко или косвено свързани с животновъдството. Върху 40% от тези площи се отглеждат фуражни култури, предимно соя. Тъй като глобалното потребление на месо расте, а съответно и нуждите от фуражи и пасища за животните, в световен мащаб се унищожават все повече гори и ливади. Това намалява биологичното разнообразие, както и броя на растенията, които са в състояние да складират въглероден двуокис. За да се произведе един килограм говеждо месо, са необходими повече от 15 000 литра вода. Масовото индустриално животновъдство потребява неимоверно големи количества вода и оставя след себе си опустошение: отровени почви, пресъхнали реки и влажни зони, понижено ниво на подпочвените води.

Консумацията на месо създава проблеми и за човешкото здраве

Списъкът на вредите обаче е значително по-дълъг. Повишената консумация на месо има отрицателни последици и за човешкото здраве. Масовото използване на антибиотици в животновъдството създава мултирезистентни микроорганизми, срещу които съвременната медицина все още няма отговор. А унищожаването на обширни екосистеми за целите на животновъдството създава условия за обмен на вируси между животните и човека. Именно прехвърлянето на опасен вирус от диви животните върху човека - т.нар. зооноза - е най-вероятната причина и за възникването на сегашната пандемия от коронавирус.

Автор: Юлия Вергин

Прочети цялата публикация