"Адът на земята": как тормозят политическите затворници в Иран

Заради противозаконните и произволни прехвърляния на политически затворници в Иран, правозащитници от страната са сезирали Джавад Рехман, специалния отговорник на ООН за човешките права в ислямската република. В отворено писмо те го призовават да използва "всички налични правни средства", за да сложи край на тормоза над политическите затворници в страната. Тази тактика на иранските власти не е нова, но напоследък се прилага все по-често. Авторите на отвореното писмо до Рехман посочват, че в условията на пандемия затворниците биват прехвърляни в други затвори посред нощ, без да са информирани за това предварително. Освен това новите затвори "са далеч от местоживеенето им и семействата им".

Особено тежко е положението на жените

"Ден преди Норуз, иранския новогодишен празник в началото на пролетта, брат ми Касра е бил преместен от затвора Евин в Техеран. Ние не знаехме къде е бил отведен и към кого можем да се обърнем", казва Пориа Нури пред Дойче Веле. Брат му Касра Нури е юрист и известен политически активист в Иран. В затвора е от 2018 година - заради принадлежност към преследваното в Иран религиозно малцинство на дервишите Гонабади. "Касра вече беше прехвърлян няколко пъти. А по закон трябва да излежава присъдата си в затвор по местоживеене, т.е. в Техеран. Сега е бил изпратен в Шираз, град на около хиляда километра южно от Техеран, с което почти ни отрязват възможността да го посещаваме", допълва братът на политическия затворник.

Миналата седмица Касра Нури и други политически затворници от затвора Евин са информирали близките си, че в началото на пролетта ще обявят гладна стачка в знак на протест срещу тормоза, на който ги подлагат, и срещу произволното им прехвърляне в други затвори. В затвора Евин особено тежко е положението на жените. Само през последните два месеца четири от задържаните там жени са били прехвърлени в други градове, далеч от семействата и познатите им. Такъв е например случаят с 24-годишната студентка и активистка Сепиде Голиан, арестувана през ноември 2018 за това, че е пускала информация в социалните мрежи за работническите протести в провинция Хузестан. Тамошните протестиращи, които от месеци не били получавали заплати, бяха пребити от силите на реда.

Публично унижение

Преди две седмици Сепиде Голиан е била прехвърлена в Бушеер на брега на Персийския залив - на около 1000 километра от Техеран. Дори и докато е била в затвора в столицата, семейството ѝ рядко е имало възможност да я посещава. Но сега това ще стане напълно невъзможно заради отдалечеността на Бушеер. И това съвсем не е всичко: в едно писмо от затвора младата жена описва как след прехвърлянето ѝ на новото място са я накарали да стои окована в белезници на ръцете и краката в центъра на града за публично назидание, "сякаш съм сериен убиец". "Хората ме гледаха с широко отворени очи, а на мен ми идваше да крещя, че не съм престъпница. Но не можех да издам нито звук", пише младата жена. С прехвърлянето на отдалечени места властите искат да прекъснат контактите на затворниците със семействата и приятелите им. Но зад този ход се крие и още нещо. "Властите се страхуват, че когато политическите затворници са близо един до друг, те може да си влияят и да предприемат общи действия", убедена е правозащитничката Мансуре Шоджае, която над 20 години е била една от водещите фигури в иранското Движение за женски права. И Шоджае многократно е била арестувана в Иран, последно през 2007. Днес тя живее в изгнание в Нидерландия.

"Към момента в Иран има 34 политически затворници, обявили гладна стачка. А това показва, че затворниците все пак могат да се организират - въпреки тактиката на режима", казва тя. По думите ѝ, особено добре успяват да се организират затворниците от женското отделение на затвора Евин в Техеран. Те имат силно влияние в иранското общество, някои от тях дори са известни в чужбина. "Затова и са трън в очите на режима", допълва правозащитничката. Една от тези жени е Насрин Сотуде, която е адвокат по човешки права. През септември 2020 тя беше отличена с наградата за човешки права на Германския съюз на съдиите, а през октомври същата година получи алтернативната Нобелова награда. "Насрин Сотуде също е била прехвърлена в друг затвор - през септември 2020 е била преместена на 25 километра южно от столицата Техеран. Затворът в Гарчак граничи с пустинята и е известен с катастрофалните си хигиенни условия. Наричат го "Адът на земята". В него дори няма течаща питейна вода и обитателите му са длъжни да си купуват вода.

Автор: Шабнам фон Хайн

Прочети цялата публикация