Роб Уотсън: Война за ваксини не се води - звучи нелепо!

Eвропейският съюз и Обединеното кралство остават във война на думи във всеобщата имунизационна надпревара с третата вълна на пандемията.

Лондон обвинява Континента във "ваксинен протекционизъм" - заради заканите на Евросъюза да блокира износа на произведени на своя територия ваксини срещу коронавируса. А Континентът вини британците във "ваксинно изнудване" и пост-Брекзит популизъм - заради липсата на какъвто и да е износ на ваксини за Европа.

И двете страни изтъкват логични аргументи. Статистиката обаче говори сама по себе си: Евросъюзът се е сдобил досега с 88 милиона дози ваксини и е изнесъл почти толкова - 77 милиона, от тях 21 милиона дози за Великобритания. Срещу нула дози в обратна посока.

Седмицата завършва с уверение от двете страни, че се стремят да постигнат взаимноизгодно споразумение. Европа - заради бавния ход на имунизацията, а Лондон - заради притеснения, че няма да му стигнат запасите за втора доза на ваксинираните вече над 50 процента от възрастните британци.

На епична битка на "капитализъм и алчност" ли, както премиерът Борис Джонсън отрече да е нарекъл разковничето за британския ваксинационен успех, ще станем свидетели сега под формата на "ваксинна война"? Или все пак има шанс сблъсъкът да се ограничи до вестникарски заглавия?

С този въпрос кореспондентът на БНР Веселин Паунов започна интервюто си с политическия анализатор на Би Би Си Роб Уотсън:

"Има елементи и от двете. Война не се води - звучи нелепо. Но това, за което говорят журналистите и се появява в заглавията, е, че определено има елемент на политика. Ако погледнем нещата първо от британска страна, едва ли някой би оспорил, дори някой от правителството, че Великобритания имаше много трудно начало на битката с пандемията. Първите 9 месеца и почти цялата първа година бяха бедствие. Великобритания имаше един от най-високите проценти на смъртност в Европа и в света.

Сега британското правителство изобщо не се свени да тръби шумно успеха си тук и пред света с масовото ваксиниране. Мисля, че това очевидно дразни някои в Европейския съюз, които смятат, че не е честно ваксини да бъдат изнасяни от съюза към Обединеното кралство, а да няма обратно износ на ваксини от Острова към Европа. Брекзитиърите, предполагам, ще изтълкуват това като недоволство от страна на Европейския съюз, че Великобритания се справя добре след напускането. Има известна доза политическа ревност на Континента, особено като се има предвид, че става дума за такъв сериозен въпрос на живот и смърт.

Точно това показва до каква степен е замесена политиката. Може и да няма общо с Брекзит, но решението на Великобритания сама да разработва и да договаря ваксини се оказа по-добро от подхода на Европейския съюз това да става общо за 27-те членки, вместо всяка страна индивидуално. Разбира се, че има напрежение. Ако се води "война за ваксини", това няма да е от полза, но, разбира се, проблемът е много сериозен и политизиран".

Обединеното кралство обвини ЕС в протекционизъм и национализъм, но човек като гледа какво се случва, си задава въпроса дали не е точно обратното, не следва ли Лондон политика на протекционизъм?

"Така е. Доколкото знам, ваксини от Обединеното кралство наистина не са изнасяни за Европа, въпреки че някои от компонентите за производството на ваксината на "Пфайзър"са изпращани от Острова към Евросъюза. Вижте, взаимни обвинения хвърчат в двете посоки. Ясно е, че начинът, по който европейците виждат нещата, е: "Как могат да ни обвиняват, че ние сме лошите, след като изнасяме много ваксини към вас, а вие не изпращате никакви към нас?!"

Критиката, която Великобритания отправя към Европейския съюз, е по-различна: "Вижте, подписаните от вас договори с фармацевтичните компании не са толкова добри колкото нашите, не поехте толкова смело колкото нас необходимите рискове и затова сега вие сте си виновни. Ако сега се опитате да спрете доставките на ваксини към Обединеното кралство, въпреки подписаните от нас договори, на вас няма да се гледа като на надеждни бизнес партньори в бъдеще".

Над 29 милиона британци вече получиха първа доза, това е поне половината население. Великобритания обаче продължава да не желае да даде част от ваксината си на някои изпаднали в доста голямо затруднение страни от ЕС.

"Да. И британското правителство няма никакво намерение да се извинява за това. Това е правителство, което много хора биха нарекли популистко. Защото се фокусира неотклонно и безскрупулно върху общественото мнение във Великобритания. Политиката е да не се изпращат ваксини на други докато мнозинството от местното население не бъде ваксинирано. Разбира се, кабинетът изтъква факта, че дава голяма финансова подкрепа на КОВАКС, за да помогне за ваксинирането в по-бедните части на света. Умела игра, биха казали критиците, но това по никакъв начин не може да бъде оправдание ваксинациите в страната да са абсолютен приоритет".

Свикнали сме да обвиняваме Борис Джонсън в популизъм, вероятно и той е свикнал, но все пак когато става дума за живота на хората не отива ли той твърде далеч с продължаващата популистка реторика?

"Трудно е да се каже, защото реакцията на Борис Джосън и правителството е много разнопосочна по този въпрос. Понякога висши фигури в кабинета, като външния министър например, обвиняват Европейския съюз, че се държи като диктатор по въпроса за ваксините като заплашва да забрани износа им. Заместник-министърът на здравеопазването пък се хвали публично, че Великобритания е подписала много по-добър договор за ваксините, отколкото Европа. С други думи - много агресивен е подходът при обрисуването в черни краски на Евросъюза.

Това е нещо, което, според тях, се приема много добре от хората, гласували за консерваторите за следване на твърда линия спрямо съюза. Самият премиер обаче е доста по-предпазлив като казва, че Обединеното кралство не иска сблъсък с Европейския съюз за ваксините. Нещата могат да се развият по всякакъв начин, но ако британското правителство сметне, че би било в негова полза да е по-твърдо към Брюксел, то ще се държи по-твърдо.

Заслужава си да се припомни в общия контекст, че отношенията между това британско правителство и Евросъюза са трудни и вероятно винаги ще бъдат трудни, защото това правителство е от хора, чиито политически кариери са доминирани от неодобрение към Европейския съюз".

Ако се върнем на „АстраЗенека“ следва и констатацията, че дори британците да пратят ваксина в Европа, репутацията на компанията вече пострада чувствително, независимо каква е истината. Как „АстраЗенека“ може да подобри имиджа си?

"В "АстраЗенека" вероятно понякога им се ще изобщо да не се бяха захващали с този проект. Защото сигурно си мислят, че той им носи повече проблеми, отколкото ползи. Известно е, че "АстраЗенека" продава ваксината си на производствени цени, докато някои от останалите фармацевтични компании трупат големи печалби от своите ваксини. Трудно ми е да кажа, не съм пиар експерт. Но е ясно, че "АстраЗенека" може и да направи някои гафове, но и политиците не й помагат.

От компанията заявиха, че политиците действат понякога безотговорно като въобще не разбират данните, които коментират. Предполагам, че "АстраЗенека"ще залагат на успеха, който има ваксината им, досега. И то не толкова в изпитанията, а в реалния живот. Това, което ще помогне на "АстраЗенека",е времето, което минава, и фактът, че ваксината е сравнително евтина, по-лесна за транспортиране и съхранение от другите ваксини".

Много влиятелни фигури в Европа заявиха, че всъщност проблемът на ЕС не е с британското правителство, а с „АстраЗенека“. При това положение цялата тази война на думи между Брюксел и Лондон изглежда напълно безсмислена. И понеже вече стана дума за Брекзит, дали пък всичко това не е поредната проекция на проблемите след Брекзит?

"Ясно беше, че отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз можеха да се развият по два начина след Брекзит. Единият, както обещаваха по време на кампанията за референдума, беше да станем най-добри приятели. А другият - да се превърнем в заклети съперници. Получи се по-скоро второто. Но не мисля, че това е особено изненадващо, предвид това кои са хората в британското правителство. Затова и не е изненада, че има напрежение.

Определено проблем като ваксинирането и въобще пандемията, подчертава съперничеството. В началото, когато Великобритания се справяше много зле с битката срещу коронавируса, повечето хора, които са гласували за оставане в Евросъюза, постоянно изтъкваха факта, че Европа се справя по-добре. Затова сега правителството гори от нетърпение да обърне нещата в своя полза с масовото ваксиниране. И нищо чудно! Всичко в крайна сметка е политика, нали?".

Тъй като много британци и чужденци се вълнуват по въпроса за локдауна във Великобритания, искам накрая да ви попитам как би се отразило гласуваното в парламента удължаване на извънредния закон за коронавируса със 6 месеца. Става дума за изпълнението по дати на „пътната карта“ на Борис Джонсън за излизане от локдауна и най-вече пътуванията в чужбина.

"Пътната карта"може да бъде повлияна от три неща. Първото е статистиката. Както обеща правителството, при положение, че данните са наред, ще спазим набелязания график. Смятам, че най-голяма роля ще играе заболеваемостта у нас и по света. Разбира се, фактор ще е и натискът, на който ще бъде подложено правителството от депутатите от управляващата Консервативна партия, много от които абсолютно ненавиждат идеята за локдаун. И последният елемент е натискът от бизнеса, особено от туристическите компании.

В миналото Джонсън беше по-скоро от онези политици с либертариански инстинкт, които биха искали отваряне на икономиката и ускоряване на масовото ваксиниране, за да получат хората отново свободата си. Но смятам, че сега той ще е много по-предпазлив - след критиките, че Великобритания е била прекалено бавна с налагането на локдауните 2-3 пъти по време на пандемията".

Интервюто на Веселин Паунов с Роб Уотсън в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация