По тъмно и с песен при семейство Мечкови

„Часът на Земята” тази година се вглежда за много повече от 60 минути в мечките и нуждата да ги предпазим най-вече от самите нас. На мечките българската WWF се спира, защото фокусът на глобалната инициатива през 2021-ва е биоразнообразието. За да разберем как да станем закрилници на мечките, с почти мечешка стъпка в „Изотопия” влезе Костадин Андонов от WWF. Той е зоолог и ръководител на спасителния мечешки отряд към организацията.

„Много трудно можем да поставим някой вид като по-важен от друг. Трябва да знаем, че природата около нас е изградена от множество видове, които са в крехък баланс помежду си, доколкото такъв може да съществува. Така че трябва да опазваме всички видове и целите екосистеми, които те създават”, уточнява Костадин.

Нейно Величество Кафявата мечка

България има страхотно биоразнообразие, допълва той, но все пак обяснява защо кафевите мечоци са под светлините на угасналите за час прожектори в събота вечер:

„Кафявата мечка е много ценен вид за българската природа. Доминантните хищници в една екосистема, в случая мечката, освен че са много важни за цялата екосистема, са важни за учените и за хората като цяло, защото могат да се нарекат индикаторен вид. Те индикират за състоянието на цялата екосистема. Друга причина – мечките са доста ярък представител в българската култура, във фолклора. Баба Меца е позитивен герой, тя е много мъдра, знае много неща. От доста време в България има неприкрито уважение към този вид. Стремим се да запазим това отношение положително. Друго нещо, което ни накара да се насочим точно към мечките, е негативната статистика, че в последните десет години броят на мечките в България е намалял почти двойно”.

Българската популация е единствената намаляваща в Европа, алармира Костадин.

От Баба Меца към Мама Мецана

През март и април ролята на мечешката майка е важна, защото след зимния сън е ред и за малките мечета. Точно през тези месеци можем да наблюдаваме майка с новородените й. В последните години климатът е по-различен и ставаме свидетели и на отклонения в поведението на животните, но обичайно това е периодът за ново сладко похапване след сладките сънища и натрупване на нови калории и сили – и за малките, и за родителите.

Заради климатичните промени, но и не само, все по-често има сигнали за мечки, слезли в населените места да търсят храна. Но, подчертава Костадин, влиянието на човека е комплексно. То засяга и местообитанията на мечките – тяхното унищожаване и замърсяване. От друга страна, хората успешно привличат мечките с нелегални сметища, а през пролетта ловците залагат дивечови примамки, които обаче прилъгват и мечки. Всички тези отделни причини могат да се съберат и да имат още по-голям ефект върху вида.

Затова през март и април мечките все по-често се озовават в селата и градовете.

Мечешките спасители

Отрядът, ръководен от Костадин, включва няколко души. Подобен вече има в Смолянско. Целта на експертите от WWF е да създадат екип, който може да помага на хората и институциите в цялата страна. Първата и най-важна задача на спасителния мечешки отряд е превенцията. Той ще се отзове на сигнал за мечка в населено място, но целта му е тези случаи да намалеят.

„Потърпевши са и двете страни. От едната са мечките. Винаги се намира някой местен герой, който от страх и от загриженост за хората от населеното място решава, че ще поеме нещата в свои ръце, нарамва пушката и тръгва да се справя с проблема. От друга страна, никой не иска да има такова голямо животно в задния двор и донякъде страхът на хората в малки населени места близо до природата е оправдан. Надяваме се тенденцията да се обърне, защото в последните години везните се наклоняват в полза на човека с пушката и затова имаме намаляващ брой мечки в българската популация. Бракониерството – и то точно този тип, е една от основните причини да имаме толкова много загиващи мечки на година. Почти 100 по данни на колеги учени. Надяваме се с такива кампании и участия хората да разберат, че има и други начини да реагират на такава ситуация и все по-малко да прибягват до пушката”, казва Костадин.

За него спирането на конфликта между мечките и хората ще помогне и на двете страни. „Хората не осъзнават, че с негативното си влияние вредят и на себе си. Колкото повече натиск оказваме върху тези животни, толкова по-често ще ги виждаме в населените места, ще имаме проблеми и ще се сблъскваме с тях”.

Стани мечешки закрилник!

Ако пожелаете, можете да посетите сайта https://mechki.spasetedivatapriroda.bg/, за да разберете повече за мечешките потайности и да станете съмишленици на природозащитниците като дарите пари. При достигането на определена сума, ще станете осиновител на симпатично плюшено мече. Символиката е лесно доловима, но и Костадин я обобщава: „Искаме дивите животни да си останат в дивата природа, а да осиновяваме само плюшените мечета”.

Кампанията за „Часът на Земята” е подкрепена и от много български музиканти, които ще изнесат едночасов онлайн концерт от 20.30 ч. в събота. Сред тях са Елена Сиракова, Керана и космонавтите, Парапланер, Маги Алексиева - MEY и Тома Кордоли, Buny Verse & Strela, РДМК. Ще се включи и хореографът Коста Каракашян. Водещ ще бъде Ники Станоев, а сценаристи са Здрава Каменова и Светослав Томов. Събитието тази година, както и миналата, е онлайн, заради Covid-19.

С плюшена лапа върху човешката душа

„Тъжно е, че плюшените животинки на сайтовете на всички WWF организации по света се увеличават, тоест все повече видове имат нужда от нашата защита и намесата на организации като нашата. По данни на последния доклад на WWF„Жива планета” за последните 50 години Земята е изгубила около 68% от гръбначната си фауна. Така че тези животинки, които виждаме на сайтовете, са много симпатични, радват ни, но всъщност е тъжно, че трябва да ги спасяваме”, споделя Костадин. Той обаче е оптимист, че няма да останем само с плюшените видове, защото забелязва позитивна тенденция и промяна в мисленето на хората и отношението им към околната среда. „Напоследък все повече хора обръщат внимание и се интересуват от един или друг проблем, свързан с опазването на околната среда, с биоразнообразието, със замърсяването. (...) Кампаниите са единият начин да достигнеш до хората. Другият е когато говориш с тях и си сред тях. Когато имаме работа на терен, можем да си поговорим с всеки един човек, който е най-близо и е най-пряко свързан с видовете и местообитанията, за които говорим”, разказва Костадин. Така природозащитниците научават на място за проблемите на хората и могат да бъдат по-ефективни при разрешаването им: „Когато отидем край Дунав заради работата ни с есетрите, там си говорим с местните, с рибарите. Този близък контакт е понякога по-ефективен от масивна онлайн кампания. Разбира се, сега разчитаме само на дигиталното пространство”.

Лошо животно ли е човекът?

„Страхът води до гняв, гневът води до омраза”, цитира Костадин мъдрите думи на Учителя Йода от „Междузвездни войни”. Проблемът с мечките например идва точно от страха и несигурността. Трябва да се преборим с гнева и омразата към определени видове, вярва мечешкият спасител. Другият проблем на човека е неглижирането: „Бидейки по-вглъбени в себе си, в работата, в ежедневието, в много конкретни неща, които правим, забравяме, че трябва по-често да обръщаме внимание на нашата животоподдържаща система – природата.”

А Костадин от малък се е вглъбил не в себе си, а точно в природата – с възпитанието вкъщи, с времето, прекарано в планината от детските години, с влиянието на творци и учени като Джералд Даръл и сър Дейвид Атънбъроу, вдъхновили него, но и мнозина други да обикнат най-естествения и истински човешки дом – този навън.

Може би зоолозите не трябва да имат любими животни, но Костадин все пак признава, че змиите са му на сърце. „Не толкова пухкави и усмихнати животни, но недооценени”, казва с усмивка той. Симпатични са му, точно защото не са симпатични на много други, а са люспести и странни. Защитава пренебрегнатите, защото всички заслужават внимание и грижа, те са еднакво ценни. Затова и общото между мечките и змиите е човекът, който единствен може и трябва да помогне и на едните, и на другите.

Бъдете образцови за вида си човеци като подкрепите „Часът на Земята” и изслушате цялото интервю с Костадин Андонов в звуковия файл.

Снимки: https://www.wwf.bg/, www.starwars.com

Прочети цялата публикация