Хронични вирусни инфекции като хепатит С и ХИВ/СПИН = стареене

Американски биолози проследиха ефекта на имунодефицитните и хепатитните вируси върху тялото на няколко десетки пациенти и установиха, че борбата с хронични инфекции драстично ускорява стареенето на цялата имунна система. Това съобщава БТА, като цитира статия за изследването, публикувана в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".

Какво представлява процесът на стареене при хората и многоклетъчните животни е въпрос, на който науката продължава да търси отговор. Според една от теориите този процес не е случаен, а се контролира от "програмата за смърт" - взаимосвързан набор от гени.

Други учени смятат, че стареенето има напълно случаен характер и е резултат на натрупването на мутации и случайни сривове в клетките. Както показват новите експерименти на учени от университета в Рочестър, прочистването на тялото от поредица от увредени клетки с помощта на генна терапия значително удължава живота им.

Според двете теории такива случайни или програмирани промени във функционирането на организма на застаряващите животни и хора водят до увеличаване на възпалителните процеси и образуването на хронични огнища на възпаление. Появата им причинява постоянен клетъчен стрес и води до масивна клетъчна смърт в различни органи на тялото, което води до техния постепенен отказ.

Дейвид Фурман и колегите му от института "Бак" за изучаване на стареенето откриват, че хроничните вирусни инфекции могат да бъдат включени в този процес, като изучават как се е променило здравословното състояние на около 100 американци, лекувани от ХИВ или хепатит С.

Учените проследяват как работи имунитета им преди и след лечението и сравняват с имунните клетки на голям брой здрави възрастни хора, участвали в проекта "1000 имуноми", една от дългосрочните инициативи за изследване на биологията на стареенето.

Резултатите показват, че хроничните инфекции и стареенето причиняват сходни нарушения във функционирането на Т-клетките и други фактори на имунната система, участващи в процесите на възпалението. По-специално те намаляват чувствителността си към молекули, които потискат възпалителните процеси, повишават активността на онези генни вериги, които са отговорни за производството на сигнали, стимулиращи дейността на имунната система, а също така намаляват броя на така наречените "наивни" Т-клетки, които са от решаващо значение за борба с нови инфекции.

Много от тези промени във функционирането на имунната система не изчезват дори една година след като носителите на хепатит С са били лекувани и напълно са се изчистили от вируса.

Според изследователите това предполага, че и други хронични вирусни инфекции могат да служат като един от основните движещи фактори на целия процес на стареене, отбелязва ТАСС.

На снимката: Молекулярният биолог от Университета Рокфелер Чарлз М. Райс със студент. На Райс, заедно с още двама учени, е присъдена Нобелова награда за физиология и медицина през 2020 г. за работата му по вируса на хепатит С. Райс споделя наградата с Харви Дж. Алтър и Майкъл Хоутън за тяхната работа по изучаване на хепатит С, предаван по кръвен път, глобален здравен проблем, който причинява цироза и рак на черния дроб при хората.

Прочети цялата публикация