БНР | 07.04.2021 16:14:32 | 167

Комуникацията с обществото включва и трудни отговори


Резултатите от изборите и прогнозите за бъдещото управление, достигнаха ли посланията на партиите и политиците до избирателите – това коментираха в „Ритъмът на столицата“ ПР експертите Любомир Аламанов, доц. д-р Александър Христов и Даниел Киряков от Центъра за анализи и кризисни комуникации (ЦАКК).

„За мен кампанията беше особена, старите партии, които бяха в досегашния парламент, се опитаха да се концентрират върху собствения си електорат. Не потърсиха излизане навън. Вдъхваха доверие в основните си ядра, докато новите партии нахлуха като нова вълна и се опитаха да завземат колкото се може повече място в бъдещия парламент. Старите партии не разбраха какво искат хората, а самите те не знаеха какво представляват. БСП се срина страховито - вместо да комуникира като социалистическа партия - виждаме как се развива евролевицата - тя започна да се държи като крайна дясна религиозна националистическа секта. Дори собствените й избиратели се учудиха. Същото се случи и при националистите, които бяха повярвали твърде много в собствените си приказки. Хората не искат да се връщат в ХVІІІ век и живота във феодални източни монархии. В една демократична държава трябва да има много ясен отговор, какво се случи през последните 12 години – дали те са успех или наблюдаваме застой“, коментира Любомир Аламанов.

„Кампанията беше интересна към нейния край. Можем да кажем, че тя беше в две крайности – ефективност на некомуникацията и неефективност на свръхкомуникацията. Ефективност на некомуникацията наблюдаваме при партията на Слави Трифонов. Той продължава да не комуникира и в момента. От друга страна свръхкомуникацията на националистическите формации, на една сглобена в 12 без 5 формация, която изсипа огромно количество средства в медиите с близка до нулата ефективност. Това до голяма степен потвърждава, че основните партии концентрираха комуникациите си около ядрата, а малките бързаха и гледаха да избухнат по някакъв начин, за да спечелят гласоподаватели“, акцентира доц. д-р Александър Христов.

Имаше ли изобщо дебат по време на предизборната кампания и дискусии в медиите, или социалните мрежи взеха превес през 2021?

„Подкрепихме призива на PR-ската общност за неизползване на тролове по време на кампанията и придържане към фактите. Но видяхме, че това е изключително трудно. Крахът на партиите се дължи на факта, че в последните 8-12 месеца конструираха паралелна реалност, която няма общо с действителността. Политиците не си говорят, защото егото е фактор, който не е за пренебрегване. Това са политици с минало, които са имали десетки пресичания на техните политически биографии за радост или тъга. Партиите са твърде лидерски, концентрирани предимно около една личност, нямаме функцията, която в корпорациите е известна като делегиране, за да може в екстремни кризисни ситуации да вземат решение, да не се пренасища публичното пространство с догадки и спекулативни твърдения“, отбеляза Даниел Киряков.

Окончателните резултати от тези избори ще станат ясни съвсем скоро, но за момента можем да кажем, че един над 10-годишен модел на управление най-вероятно приключва. Какво ще го замести обаче не е съвсем ясно. Ясно е едно - комуникацията се утвърди като неизменен лидер, както в предизборната кампания, така и в предстоящото управление на държавата. Тя може да е или най-силният политически партньор, или факторът за тотална разруха.

Още по темата чуйте в разговора на Катя Василева с Любомир Аламанов, Даниел Киряков и доц. д-р Александър Христов от ЦАКК.

Прочети цялата публикация