Якоб Бро раздава надежди и с албума „Ума Елмо”

Якоб Бро е датски китарист, когото имахме удоволствието да покажем на поредния „Джаzz+ фестивал” 2012. В 2021, с ново трио и също толкова мечтателна музика, той отново привлича вниманието. На мястото на барабаниста Йон Кристенсен, когото слушаме с Кийт Джарет, Ян Гарбарек и Паоло Фрезу е Хорхе Роси, а тромпетистът сега е Арве Хенриксен, ваятел на ледени звуци заедно с Терйе Исунгсет.

Музикантите се събират за пръв път на записите на албума „Ума Елмо” с музиката на Бро. Това са имената на дъщеря му и сина му, но посвещенията продължават още с втората пиеса. „На Станко” е в чест на полския тромпетист Томаш Станко, с когото Бро свири в началото на кариерата си с ЕСМ и там е единственото интро с барабани.

„Музика за черни гълъби” е за Лий Кониц, с когото Бро концертира дълго време. Тя продължава лиричното начало с „Реконструкция на една мечта” и затвърждава характерната конструкция на повечето парчета. А именно подемане на темата от тромпета, неуловим съпорт от китарата и субтилно поддържане на темпото от ударните. В „Household" тромпетистът на моменти сменя мундщука си със саксофонен и звучността става като на бас кларинет.

Дуетите тромпет - китара са фини, с неповторимата красота на снежинките. За някои, атмосферите са приглушени като отиващо си зимно слънце, лично за мен е обратното, усещам ги като изплуване от мрака. Ефектите на китарата варират от елегантни реверби до раздиращи дисторжъни само в рамките на една минута, но това далеч не значи, че контрастът е сред доминиращите изразни средства на албума.

Албумът не доскучава с бавното си темпо, кинематографичността му напомня най-характерното, заради което се харесва скандинавското кино. Вторите планове, недоизказаността и внушенията на един особен, но далеч не абстрактен хуманизъм. Всичко това струи от музиката, с която Бро щедро раздава надежди, които зависят и от нас за сбъдването си.

Прочети цялата публикация