Радиопиесата „Болен“ – слушайте я на сайта на БНР по повод 10-годишнината ѝ

„Нашата цел е високохуманна и дори – естетическа. Ние приемаме с отворени обятия всички, без дискриминация,  основана на пол, вероизповедание, раса, сексуална ориентация, възраст или образование. Ние сме готови да превърнем всяко човешко същество в наш подопечен. Болен значи човек. Болен значи равен. Хоспитализацията успокоява и възвръща психическия баланс. Хоспитализацията е препоръчителна във всякакви ситуации. Хоспитализацията е висше благо“…

С тези ведри приветствени слова на Медицинската сестра, ключов, неедноизмерим и съвсем нелесен за преглъщане персонаж от радиопиесата „Болен“ на Ани Васева, приветстваме и ние всички минали, настоящи и бъдещи слушатели. „Болен“ (наред с произведения от същия период като „Трансферату“ на Младен Алексиев и Станимир Панайотов) бележи един съвсем нов етап в богатата история на Радиотеатъра у нас. Преведено на езика на „Аларма“, за която и двете радиопиеси винаги са били извор на вдъхновение,… това е все едно да организираш концерт на Лидия Ланч, на бандата на Кинг Аишоба от Северна Гана или на бележити камбоджански нойз-авангардисти от поколението на Chinabot в зала, в която досега е звучала приоритетно класическа музика (тук в ролята на Джон Пийл влиза редакторът Ина Вълчанова, на чийто тънък естетически усет и неконвенционално мислене дължим далеч не само тези две пиеси през годините). С горното сравнение, разбира се, не накърняваме ни най-малко статута на класиката, пред която благоговеем – само казваме, че през ХХI век съществуват… повече видове класика (и това е прекрасно)!

Освен пиесата „Болен“, която можете да слушате тук за вечни времена, предоставена ни любезно от Радиотеатъра, по желание и с разрешението на авторите на текста и музиката, чуйте и интервюто ни с Ани Васева, което направихме по повод 10-годишнината и в което си припомняме ключови епизоди – и от 2011 (когато премиерата на „Болен“ за малко да се състои в мазето на радиото), и от Античността (когато също е имало радиотеатър, въпреки че не се е наричал точно така). А пандемията я оставете: да правим паралели с нея е по-скоро досадно, отколкото закономерно… Затова и изстрелваме този патрон тук, в това интервю, за да не се налага после. „Болен“ е далеч по-дълготрайно произведение.

Прочети цялата публикация