Нова екопътека в Трънско за любителите на планините

От този месец, в района на Трън, има още една идеално почистена и маркирана пътека. Районът е любим за посещение на много софиянци. Поредният планински маршрут, който направиха от Трънското туристическо дружество, води до неизвестния, но панорамен връх Шильоко, Пенкьовска планина. Върхът е висок 1169 м. и се нарежда едва на 7 място по височина в планината, но категорично е най-обзорният и най-привлекателният.

Началото на пътеката е от центъра на село Пенкьовци. Дължината ѝ е 5 км. - 4 от тях са по приятен горски, черен път, а последният 1 км. е по горска пътека. От върха се открива изключителна панорама във всички посоки- от Руй до Пирин и от сръбските първенци на Краище до Стара планина.

Работата по правенето на пътеката започва още миналата година, когато на два пъти са чистени храсти и паднали дървета по пътя за върха. Но заради ограниченията от пандемията плановете за почистване на туристическото дружество се провалиха.

В началото на април е маркиран маршрутът и е поставена табела за върха, а също и няколко указателни стрелки на възлови места.

Освен с уникалните гледки към околните и по-далечните планини, от Шильоко се виждат и голяма част от 32-те махали на село Пенкьовци, пръснати из склоновете на Пенкьовска и Ерулска планини- коя от коя на по-красиво и по-диво място.

Изкачването на връх Шильоко може отлично да се съчетае и с посещение на Пенкьовския манастир „Света Петка“, изключително интересен с архитектурата и стенописите на своята църква, която е археологически и художествен паметник на културата. Той е сред най-уникалните и интересни културни паметници от периода на Развитото и Късно средновековие и Възраждането по българските земи. Обявен е за археологически и художествен паметник на културата с национално значение. Църквата е част от цялостен манастирски комплекс, който е бил разорен в периода на османското нашествие.

Западна България, с районите на Трън, Годеч, Драгоман, има за свое изключително историческо и културно богатство старите църкви и манастири от периода XIII-XVII век, които с течение на времето са натрупали нови художествени пластове, истории и архитектурни изменения. За съжаление много от тях са понесли ударите на времето и тънат в забрава и разруха.

През последните години обаче първо религиозната и научната общност, а след това и всеки турист с афинитет към исторически и религиозни забележителности, откриват потенциала на тези старини и правят стъпки за опазването, съхраняването, преоткриването и съживяването им.

През октомври 2019 г. беше завършено обновяването на манастира и осветена новопостроена манастирска част – монашеско крило с три килии за монаси и магерница с трапезария. Така благодарение на духовниците, обединили усилия за възстановяване на храма, „Св. Петка“ вече отново действа като реален манастир. Липсват точни данни за годината на създаване на Пенкьовския манастир. Според някои източници той е построен през 1360 г. по времето на цар Александър, но разрушен от османците.

Историята му е свързана с легендите за Св. Петка. Светицата е тачена в цяла България, а култът към нея води началото си от XIII-XIV век - по това време е обявена и за покровителка на столицата Търново. Местна легенда гласи, че когато войските на Баязид влизат в Търново, Св. Петка тайно напуска столицата и намира убежище в селото. Турците обаче я залавят и убиват. На мястото на разрушената манастирска църква, жителите на Пенкьовци издигат нов храм в нейна чест, който заряват с пръст, за да го опазят от поробителя.

Изминали векове, могилата над храма обрасла, а църквата била забравена. Един ден козелът на местен пастир се отделил от стадото – намерен бил да ближе нещо метално в близката гора. Оказало се кръст, купулния кръст на старата църква на Св. Петка. Разровили я и преоткрили за поколенията.

През време на дългото си съществуване църквата е неколкократно преизграждана. Старата църква е градена от ломен камък с хоросанова спойка, тя е малка еднокорабна, едноабсидна (абсида – външната полукръгла изпъкнала част на църквата), псевдотриконхална сграда (три ниши във вътрешността на абсидата). Отвътре е била изцяло изписана. Днес от тези стенописи са остали отделни фрагменти, като се предполага, че под дебелия пласт мазилка биха могли да се открият още.

Българското Възраждане оставя своя отпечатък в уникалните стенописи на македонския зограф Зифония от 1867 г. Зографът изписва по западната и южната фасада сцени с нравствено-поучително съдържание. Изписани са също таванът на църквата, както стените на наоса и притвора, в майсторски изработения дървения иконостас. От този период е също откритият седмостенен притвор с дървени колони и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата в района.

Известна е огромната роля, изиграна от християнски храмове по нашите земи за запазването на народния дух и идентичност. Не само религиозни, но и за един дълъг период образователни центрове, те често са средища на будни и бунтовни люде, борещи са за свобода. От Пенкьовския манастир тръгва четата на Ильо Войвода, която през 1876 г. взима участие в Сръбско-Турската война. Мястото е средище на родолюбци от цялото Краище.

В двора на манастира има няколко вековни дъба, два от тях, изключително впечатляващи. Те са на повече от 800 години. Вековните дървета са сякаш пазители на този храм, обединяващ духовност и народнотворческо вдъхновение.

Прочети цялата публикация