За кого са тези печки?

В България въздухът е мръсен. Замърсяването му през зимата е драстично по-високо, защото се използват твърди горива за отопление. Проблемът е в 25 общини в страната, в които има сериозно неспазване на изискванията на директивата за по-чист въздух по отношение на фините прахови частици, сред тях са София и Бургас.

BNR podcasts · Eп 4: За кого са тези печки / Who are these stoves for?

Ще останат ли печките на дърва в историята на домакинствата? Способни ли са хората да преминат на еко гориво щадящо природата и въздуха? Отговорите на тези въпроси не са еднозначни.

"От дървата по-хубаво няма! Ние "Чудото" като си го заредим с въглища, 24 часа ми стои топличко. Топлината от дървата не може да се сравни с нищо, нито с климатика, нито с друг вид заместител. Ние без дърва не можем!“, коментират жителите на бургаския квартал "Долно Езерово", където са отчетени най-често едни от най-високите стойности на фини прахови частици през изминалата година.

Има обаче хора, за които старите печки са минало и те са доволни, че са избрали ново екологично отопление. Траянка живее в покрайнините на София, а Иван в центъра на Бургас и за двамата романтиката на припукващите дърва в печката отдавна не съществува:

"Винаги съм живяла в тази къща в Бухово и преди се отоплявахме с „чудо“,  но е много трудоемко, мръсно както за дома, така и за средата. Трябва да се следи цената на дървата, да се купят пo-евтини, трябва да се поръчат, след това да се нарежат, да се наредят."

"Аз имам четиричленно семейство, живея в стара кооперация, таваните са високи и с печката с дърва не можехме да се стоплим, краката винаги са студени! Живеем на третия етаж и трябваше да нося дървата, а и всяка пролет се налагаше да правя ремонт заради опушването на стените."

Общините в София и Бургас започнаха кампания за смяната на старите отоплителни уреди на домакинствата с нови, които да не замърсяват  въздуха с фини прахови частици. Част от финансирането на тези инициативи е с пари от Европейския съюз, по различни програми и със съдействието на Кохезионния фонд.

"Ние работим много активно за подмяната на старите печки в крайградските райони, където има повече къщи и те се отопляват основно с дърва и въглища. Най-много заявления има от Панчарево, Кремиковци, Нови Искър, Витоша, Банкя, но имаме и заявления и от кварталите от същинския град - "Овча купел", "Надежда", "Връбница", обясни Теодора Полимерова, директор на дирекция „Климат, енергия и въздух“ към Столична община.

"Проблемът в Бургас относно качеството на въздуха е основно в Долно Езерово. Тук проектът е с по-широк с обхват – предлагат се освен печки с пелети и климатици, като е позволено и подмяна на изградени инсталации. Много се надяваме гражданите да се включат, тук 2280 домакинства могат да получат безплатно нови печки!", посочи зам. кметът Весна Балтина. 

И ние отидохме в Долно Езерово, където живеят около 7 хиляди души, които отопляват къщите си предимно с дърва и въглища.  По-мръсно е, но е по-евтино, казват долноезеровци, които са предимно възрастни хора с ниски доходи. Кварталът им няма изградена инфраструктура за отопление на газ, а вариантът с по-скъпите пелети и климатици не допада на хората. Вероятно голяма част от тях и не разбират докрай предимствата на новите алтернативни уреди за отопление. А някои от тях, дори не бяха чували за възможността.

В същото време, Траянка  в София и Иван в центъра на Бургас мислят по съвсем различен начин, но и двамата имат стабилни доходи. Единият е избрал да подмени старата си печка с пелетна камина, а другият вече се отоплява с газов котел. Доволни са от промяната, защото е по-чисто, по-удобно, а и като цена на отоплението не е по-скъпо от преди. Ползата е безспорна и относно екологията, защото от комините им вече не излиза черен дим. 

Необходими са обаче още много усилия за подобряване на качеството на въздуха чрез намаляване на свързаните с битовото отопление вредни емисии на фини прахови частици и стимулиране на домакинствата да преминат към по-екологични форми на битово отопление.

Снимки: Радио Бургас

Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само възгледите на автора и Комисията не може да носи отговорност за каквото и да е използване на съдържащата се в нея информация.

Прочети цялата публикация