Ще се справят ли световните лидери с управлението на екологичната криза

Ан Чапмън от неправителствената организация "Грийн Хаус" настоява световните лидери да се договорят за прекратяване на добива на въглища. В интервю за БНР, тя добави, че държавите трябва да осигурят плавна промяна за хората, които ще изгубят работните си места:

"Временният негативен икономически ефект не може да бъде оправдание да продължи замърсяването с вредни емисии".

Според Хелън Маунтфорд, вицепрезидент на Световния институт по ресурси, ако държавите изпълнят амбициозните си климатични цели, поставени на лидерската среща, глобалното затопляне може да бъде ограничено. Засега прогнозите на учените са за ръст на температурата около 2,9 - 3 градуса по Целзий до 2100 година. 

В Деня на Земята - 22 април, американският президент Джо Байдън постави началото на двудневен видеофорум на върха, посветен на климатичните промени. От столиците на най-големите световни сили се чуха смели обещания за намаляване на вредните емисии в ускорени срокове.

Макар и еколозите да гледат с оптимизъм на посланията, редица анализатори повдигат скептично вежди и предупреждават, че все още виждаме репортажи за откриването на вятърни и соларни паркове, защото това зависимостта ни от фосилните горива е силна. Като морски бриз или ураган ще усетим промяната в климата и ще се справят ли световните лидери с управлението на екологичната криза? 

Хелън Маунтфорд коментира дали сме чули вятъра на промяната в климатичната политика в световен мащаб:

"Достатъчно ли е? Не. Необходимо е да има повече подобни моменти и да бъдем по-амбициозни, но това е добро начало.

Това, което виждаме през последните няколко години и предизвиква вълнение, е множеството ангажименти за постигане на въглеродна неутралност около 2050-та година. За някои държави срокът е по-ранен, за други - малко по-късен. Всички казват, че ще трансформират икономиката и бизнес моделите си по начин, по който 2050 година да се стигне нетно до нулеви емисии. Това е чудесен ангажимент и много красиви думи, но ние имаме нужда от действия. Струва ми се, че трябва да видим действия и отчасти вчера ги видяхме в перспектива или казано по друг начин - какво ще правим следващото десетилетие? Въпросът е как ще променим целите си до 2030-та година?".

Ан Чапмън добави:

"Твърде късно е да избегнем много от ефектите на променящия се климат или да предотвратим процеса изцяло. Сега предизвикателството е да успеем да управляваме промяната и да я забавим. 

Също така бих искала да добавя, че ние трябва да престанем да мислим върху проблема от грешната страна, а да се концентрираме върху прекратяването на добивите на въглища. В противен случай, ако говорим единствено за намаляване на вредните емисии, някои държави ще се справят много добре, но на света има толкова места, в които да се изгарят фосилни горива, че те просто ще го правят някъде другаде, извън границите си. Ето защо е необходимо международно споразумение за забраната на въглищните добиви".

От новооткрита въглищна мина в Китай камионът с добива пътува 30 минути, за да излезе на повърхността - не се казва каква е дължината на пътя, но скоростта със сигурност не е висока. Това е притеснителната част от китайската „екологична“ политика, признава Чапмън:

"Китай е едновременно много добър и много лош. Страната има постижения в областта на възобновяемата енергия. Струва ми се обаче, че светът твърде много разчита на китайското производство на чипове и на други стоки, включително и на соларни панели".

Именно това производство се обезпечава с електроенергия на въглищни източници, а и посланието на китайския лидер Си Цзинпин бе категорично - до края на тази петилетка, а именно 2025 година, страната ще има възходящ тренд в емисиите. Въпреки това Маунтфорд не бърза с песимизма:

"Много съм обнадеждена, че Китай ще представи по-амбициозна цел през следващите месеци и това ще бъде в настоящата петилетка. Причината да се надявам е, че през септември президентът Си Цзинпин застана пред ООН и заяви, че страната му ще постигне нетен неутралитет през 2060-та година. Тогава бе казано, че те ще достигнат върховни емисии през 2030 година, но сега се надявам да изместят датата за по-рано".

Какво да кажем за обещанието на Съединените щати? Хелън Маунтфорд коментира:

"Намаляването на емисиите с 50 % до 2030 година е напълно постижима цел, ако стъпим на постигнатото до момента. Дотогава президентът Байдън вече анонсира стъпки, които ще ни помогнат да извървим пътя. Говоря за инвестиции в много повече възобновяеми източници, производство на зелена енергия, възстановяване на селскостопанска обработваема земя. Всичко това може да удвои работните места, ако направим сравнение с бизнесите, зависими от въглищната продукция, петрол или природен газ. Това е много по-добър бизнес модел, в който има повече заетост и по-голяма икономическа устойчивост. Моделът е по-конкурентоспособен и води Съединените щати по правилния път".

За Европа този път е доста трънлив, въглищната индустрия е един от препъни камъните в добрите взаимоотношения между страните - членки:

"Частният бизнес отказва да инвестира във въглищна продукция вече. Няма застрахователна компания, която да се съгласи да обезпечи работата на цяло производство в този сектор. Тази индустрия залязва по пазарни причини. Екологичните политики могат само да ускорят този процес. Въпросът е как правителствата управляват процеса на трансформация, който така или иначе е неизбежен", коментира Хелън Маунтфорд, която питам дали вижда подадена ръка за зелени чуждестранни инвеститори от Русия или в посланието на президента Владимир Путин да търсим и политически нюанс?

"Много добър въпрос, но не съм човекът, който може да му отговори. Мисля, че има много голям натиск от гражданското общество, което настоява за реални ангажименти, а не за красиви думи и зелени оправдания". 

В числа - преди 16 години прогнозите са за затопляне на климата с 5 -6 градуса Целзий до 2100 година, сега - благодарение на вече предприетите действия учените говорят за 2,9 - 3 градуса.

"Ако държавите успеят да постигнат целите си, което изисква много усилия и прилагане на правилни политики, ще се стигне до повишение на температурата с 2,1 градуса. Това не е достатъчно. Ние няма да постигнем само градус и половина, но ако успеем да удържим повишението на температурата на 2,1 градуса, а не 2,9 градуса, значи сме извървели половината път", убедена е Хелън Маунтфорд, а тезата ѝ се подкрепя и от Ан Чапмън, която сравни климатичните промени с лед, който сме извадили и сме оставили на масата в кухнята. Въпреки че е на стайна температура, изисква време да се стопи. Същото важи и за ледниците:

"Много от тях трябваше вече да са се стопили, ако се вземе под внимание температурата, но това отнема много енергия и те все още не са. Колкото повече ледниците се топят, толкова повече енергия ще отнемат и това наистина е плашещо. С това ще се покачва температурата, както и нивото на световния океан.

Покачващите се морски води могат да увредят пристанищната инфраструктура. Това ще има сериозно отражение върху цялата глобална икономика, ако вече не можем да използваме съоръженията, където се товарят корабите".

В откритите морски води „Вятърът на промяната“, се усеща и чува най-силно, а примерът със зелената трансформация в Европа идва от Германия, където именно в морето има вятърни централи.

Репортаж на Марта Младенова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация