Защо децата в Япония не са лигави и капризни?

Няма родител, които да не иска децата му да са възпитани, културни и образовани, а не лигави, капризни и неграмотни. Точно тук на помощ идва една древна японска практика, пише jenata.blitz.bg.

Япония е една от най-невероятните държави в света. По цял свят японците са известни с усърдието си, тяхното постоянство, дисциплина и уважение към природата.

Предлагаме да обърнем внимание на друга особеност на тази нация, която би трябвало да привлече вниманието на всеки родител по света. Хората, които посещават Земята на изгряващото слънце, са изненадани от необичайното взаимно разбирателство между различните поколения японци. Децата са послушни и прекрасни, възрастните са адекватни и спокойни, бабите и дядовците са любящи, но без обичайното „изцеждане”.

Причината за такова единодушие е специална традиция за отглеждане на деца, чиито корени се крият в далечното минало.

Японска техника за възпитание на децата

Преди много векове японските майки съчетават работа с отглеждането на деца. Тогава не е имало детски градини или баби, които да седят у дома, и на които можете да оставяте детето си, докато работният ден свърши. Ето защо бебето винаги е било неизменно до майка си. Дори ако жената е ходила на полето, тя е носила детето в кърпата си. В същото време тя непрекъснато комуникира с бебето, разказала какво прави и защо. Не е изненадващо, че така детето се научава да говори по-бързо, отколкото да ходи.

Детето се чувства въвлечено във всички житейски процеси (работа, почивка, разходки) и така за него е по-лесно да се развива и да изучава света.

Не е изненадващо, че дори и сега японците предпочитат да отглеждат деца според тази традиция. Където и да е майка си, каквото и да прави, бебето винаги е до нея - на ръце или пред нея в раничка/кенгуру.

Японските майки обикновено остават в къщи, докато детето не навърши 3 години. Въпреки че в страната има детски градини, смята се, че е срамно детето да ги посещава преди да е навършило тази възраст. След като детето отпразнува своята тригодишнина, то се праща на детска.

Както у дома, така и в градината, децата се научават да показват внимание към чувствата си - не само на собствените си, но и тези на другите хора, животни и дори неживи предмети. Например, ако бебето бутне предмет на земята и той се счупи майка му ще го накара да се извини на предмета, защото го е „заболяло”.

Родителите в Япония

Децата в Япония получават много родителско внимание - прегръдки, разговори, съвместни разходки и т.н. Но има и такива неща, които никога няма да видят от страна на родителите си.

Родителите в Япония никога няма да: - Повишат тон; - Правят забележки; - Ударят или да използват други телесни наказания спрямо детето;

Учителите в Япония пък се отнасят учтиво и сдържано към децата, също така винаги са внимателни в комуникацията си с тях, а също така никога не се намесват в поведението им.

Естествено е, че родителите се изнервят на непослушните си деца, но как да накарат детето да спре да се държи лигаво? Японците не викат и не наказват, но как мотивират детето да се държи правилно?

Отговорът е прост - те показват своето недоволство чрез интонация и с поглед.

Японските деца несъмнено разпознават кога родителите са разстроени от поведението им и се чувстват виновни и разкаяно се опитват да подобрят поведението си.

Както виждате, в Япония децата се къпят в любов и грижи от страна на родителите си, а от самото си раждане те усвояват принципите на живота в обществото. Разбира се, тази система на образование е много необичайна за жителите на други страни. Но опитът от стотици години показва, че той е невероятно ефективен и помага на всички да израснат като граждани, които спазват законите, културни са, възпитани и любящи.

Прочети цялата публикация