Въпросът не е за партията ДПС, а за неоосманистката доктрина

Всичкият патриотарски плам и национална уж „грижа“, които предаванията на Слави излъчваха през годините, внезапно се изпариха заедно с парламентарните решения през тази седмица. Конструкторството на партийни субекти от задкулисни играчи в крайна сметка произвежда недомислици и дори опасности за националната ни сигурност.

Само в малограмотна държава като нашата могат да бъдат допуснати промени в Изборния кодекс, които са експеримент на сценаристи с краткосрочни предизборни амбиции. В България има значима турска етническа общност. И когато се правят промени в Изборния кодекс, те трябва да представляват експертно решение върху възможни рискове. По принцип етническите общности, лингвистичните групи или малцинства, които съществуват на териториите на различни държави, изискват внимателен подход от националните правителства и службите за национална сигурност. Защото именно малцинствените групи се ползват най-често като инструмент за дестабилизация на националните държави. Всяка значима етническа група в която и да е държава може да предизвика остра политическа криза под всевъзможни предлози.

ДПС е поведенчески интелигентна партия, обучава своите младежи, политици и парламентаристи и често се държи най-адекватно на политическия терен. С постоянния си така да се каже кръвен (етнически вот) вот ДПС е решаващ фактор в политическия ни живот, което донесе много изгоди на партията през годините. Отпадането на ограниченията върху броя на секциите в чужбина ще увеличи още повече тежестта на ДПС в политическия ни живот. Но въпросът не е за партията ДПС сама по себе си.

Няма нужда да се напомня, че турските въоръжени сили са едни от най-боеспособните в света. Че турския военно-промишлен комплекс се развива много бързо и става все по-независим от чужди военни технологии. Че турската „твърда сила“, ако се наложи, може да бъде ползвана и за пасивно сплашване. Че Турция е регионален икономически гигант и е най-динамично нарастващата държава около нас, която умело управлява своята мека сила и своята фокусирана инвестиционна политика. Турция отдавна търси своето по-смело място в геополитическия разрез на новия свят, който се структурира паралелно с намаляването на свръхдоминацията на САЩ. Турция се завърна в Близкия изток, активна е сред тюркските народи в Централна Азия, участва и дори създава динамични процеси на Балканите. Турция много успешно предефинира своята политика на устойчиво затваряне, характерна за Студената война, когато Анкара беше ограничена във външната си политика и следваше директивите на САЩ. Днес турската държава отхвърля лимитите на една външна политика, която има асистираща, помощна функция към западния фактор. Още преди десет години Давутоглу заяви, че Турция трябва да води политиката си автономно, а не да бъде изпълнител на чужди стратегии. В този смисъл Турция легитимира външната си политика днес през доктрината за неоосманизма и пантюркизма.

Затова, пак повтарям, въпросът не е за партията ДПС, която може да получи още десетина или двайсетина мандата. Въпросът е, че използването на мюсюлманските общности на Балканския полуостровe e основен елемент в неоосманистката доктрина на турската държава.

Политическото ангажиране на тези общности минава през ислямския религиозен код като консолидиращ фактор. Турският Дианет по своята същност представлява религиозна, но и внушителна финансова институция, която инвестира в ислямското вероизповедание, като така постига влияние и своеобразен вътрешен контрол в мюсюлманските общности, разположени извън Турция. Тази служба, която е тясно свързана с MIT (турското разузнаване), поддържа огромен брой служители извън пределите на Турция и разпределя около 2 милиарда долара на година за своята религиозна дейност. Тези разходи са защитени с тезата, изразена преди време от самия Ердоган, че турските имами са съвременните воини на страната. 

Ако и когато реши, Турция винаги може да намери повод да събуди турските малцинствени групи извън пределите на Турция. И през тях да заяви интереси, включително икономически, политически, правни, териториални и др. След всички доклади на нашите контраразунавателни и разузнавателни служби, след опита ни с ДОСТ, които искаха да променят Конституцията и зад чиито намерения прозираха чужди интереси, да се премахнат ограниченията за секциите в страните извън ЕС е доста безотговорно.

Парламентът ни се превърна  в шанхайски пазар. Всеки се договаря, продава или купува нещо. Сигурна съм, че нашите съседи гърците не просто се разсмиват, но и се притесняват от политическата ни недалновидност, която в рамките на Балканския полуостров някога е възможно да доведе до сложни последици. 

Прочети цялата публикация