Спомен за алпиниста Христо Христов, който остана завинаги на 26 години

За поредна година се проведе планинска среща в памет на алпиниста Христо Христов на изкуствената стена за катерене при екопътека „Невястата” над параклиса „Св. Пантелеймон” по пътя Смолян - Пампорово.

По стъпките на Христо Христов тръгнаха много деца, организирани от Спортния клуб по алпинизъм в Смолян, носещ неговото име.

През 2004 година Христо Христов изкачи безкислородно връх Еверест. На слизане от върха остана завинаги на 26 години в ледената прегръдка на осемхилядника в Хималаите.

„Не е важен върхът, а пътят, извървян до него“, казваше Христо.

Винаги усмихнат, сърдечен и готов да помогне. Твърде млад, но истински приятел и човек с характер. Горд с родопските си корени, достоен да прослави с името си Смолян.

С много обич и тъга си спомняме за Христо Христов. Той изкачи връх Талай Сагар през 2003 година с Никола Леваков.

"Впечатли ме, че не искаше да се връщаме. Имаше ситуация, в която беше по-разумно да слезем, да починем и да опитаме пак, но той в никакъв случай не искаше да се върнем. Основната причина да стане така, както се получи, е той, защото за нищо на света не искаше да се върнем, откакто бяхме тръгнали. Човек, който не се отказва, който е много силен и добър", разказа за БНР Леваков.

"Алпинизмът е дълъг процес, в който трябва човек да прояви характера си. Не трябва да се поддава на евентуалната победа, на еуфорията от евентуална победа и в същото време на песимистични мисли. Трябва да прояви характера си и с голямо търпение да си свърши работата, както е възможно това при скулптурата". Тези думи на преподавателят му по скулптура проф. Емил Попов припомни Христо Христов в интервю за БНР преди експедицията за Еверест.

Алпинистът тръгна с много обич от родната Родопа планина, която синовно го прегъна и изпрати с гайди и чанове:

"С чанове, по начин, по който искаме да изразим съпричастността си, която чувстваме към него", каза Стамен Гърбелов от Клуб по алпинизъм "Христо Христов".

Никола Леваков сподели, че Христо Христов му е разказвал много за майка си, баба си и приятелката си Юлия, за приятелите си:

"Мечтата му беше да си направи ателие с един негов приятел близо до Пампорово, да си направят нещо като леярна, да правят двамата разни фигури. Искаше с негов приятел да си направят ателие". 

Приятели на Христо Христов построиха параклис в негова памет. Те планират да възстановят семейната му къща в Левочево.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация