Cветовноизвестният приматолог Джейн Гудол за хората, животните и пандемиите

Cветовноизвестният приматолог e Джейн Гудол, хуманист и природозащитник отправи силно послание за опазване на околната среда в рамките на отминалия Софийски форум на науката. Тя успя да се срещне на живо - макар и през интернет, с българските деца.

Тя е жената, която в продължение на повече от половин век е посланик за хуманитарното отношение към животните - основателка на института „Джейн Гудол“ и програмата „Корени и разклонения“, обявена за Пратеник на мира на ООН, почетен член е на Световния съвет за бъдещето.

87 годишната Гудол разказа цялата си история за опазването на шимпанзетата в Африка от дома си във Великобритания. За да вдъхнови деца и младежи и в България да опазват природата. Силното послание за живот в хармония с природата присъстваше в разказа й как е започнала преди 60 години да „разбира“ езика на маймуните, как се е борила с предразсъдъците на професорите, за да докаже, че и животните имат свой свят на емоции. За да докаже, че лошото отношение към дивата природа се обръща срещу човека.

Джейн Гудол казва, че повратната точка била преди 34 години на конференция, на която тя отишла като учен, но се върнала като активист за природата. Защото данните за унищожението на горите и обитаващите ги шимпанзета, отношението към тях в лабораториите и преследването им от бракониери я ужасили. А примерът, който дава Джейн Гудол е от „Гомбе“, националният парк в Танзания, където спасява шимпанзетата.

„През 60-те години на 20-ти век националният парк „Гомбе“ беше част от една гора, която заемаше цяла Африка. В края на 80-те години на миналия век беше гора, където живееха толкова много хора, че нямаше място. Те бяха твърде бедни, за да купуват храна. Затова сечаха дърветата по стръмните хълмове, което предизвикваше ерозия и още повече проблеми. Но хората бяха отчаяни в опитите си да извоюват малко повече парче земя, за да ги изхранва.

Тогава си дадох сметка, че ако успеем да помогнем на тези хора, без да се стига до унищожаването на природата, няма как да спасим нито природата, нито шимпанзетата, нито каквото и да било. Затова моят институт започна програма, която да може да помогне на общността", разказва природозащитничката.

"Започнахме прилагането на програми за по-ефикасно управление на водите, стипендии, микрокредити за стартиране на малък бизнес, нови технологии за наблюдение на земята и горите. Местните хора научиха, че защитата на гората не е просто желание на белите, за да се пази природата, а защитата на гората е част от тяхното собствено бъдеще. Тази програма е в 100-ина села в Танзания и още 6 държави в Африка. В днешни дни националният парк „Гомбe“ е пълен с живот", посочва Гудол.

Често, при срещите си с младите хора, Джейн Гудол вижда в тях апатия или просто отчаяние от това, че няма как човечеството да се справи с екопроблемите.

„Затова започнах по-често да разговарям с тях. И видях, че те винят по-старото поколение за това, че то е унищожило бъдещето на младите. Но ние имаме още прозорец време и днес. И можем да бъдем обединени, за да забавим климатичните промени и изчезването на видове. И затова започнах програмата си „Корени и разклонения“. Тя започна в няколко училища. Участниците в програмата могат да изберат да помагат на други хора, на животни или на природата. Тази програма е в 67 държави по света".

Но според Джейн Гудол личният пример е най-важният. Пред участниците на Софийския форум на науката тя сподели, че от десетилетия е веган. Защото не може да понесе насилието над животните. Но и по-важното- тенденцията - в световен мащаб – зърнопроизводството, което е повече за изхранването на животните, отколкото за изхранването на хората. Джейн Гудол припомня, че за да бъде освободено място за засаждането на реколтата, всяка година стотици декари гори изчезват. Джейн Гудол казва, че дори пандемията от Covid е послужила за събуждане към проблемите на природата.

"За щастие тази пандемия се оказа нужната аларма за хората, които да обърнат внимание на проблемите на екологията. Трябва да знаете, че ние просто си я докарахме сами тази пандемия. Сами си я причинихме, защото показвахме абсолютно неуважение към природата и животните. Унищожавахме техните обитания. Те се придвижваха към нас. Стигна се до контакт с тях. И пренасянето на патогени. Пленявахме животните, трафикирахме ги за забавление, храна и облекло. Знаете ли, че 70-75% от новите болести по човека са с произход от животинския свят. И много голяма част от тях идват от местата, където масово гледаме животни. Това е мястото, където унижаваме животните. И затова смятам, че ние сме си виновни за тази пандемия".

Още по темата в звуковия файл.

Прочети цялата публикация