Бойко Борисов, Корнелия Нинова и личната отговорност

На последните парламентарни избори двете до този момент главни политически сили- ГЕРБ и БСП преживяха фиаско: ГЕРБ се срина и стане ясно, че едва ли вече ще управлява а БСП, която уж щеше да бъде победител в изборите отиде на трето място, губейки близо 400,000 гласа спрямо предишните парламентарни избори. На този фон е интересно да се отбележи реакцията на двамата лидери на тези партии- Бойко Борисов и Корнелия Нинова и доколко те поеха лична отговорност.

Бившият премиер Бойко Борисов преживя тежко провала. Не му стигат скандалите, в които беше забъркан, но му стана ясно, че няма вече да управлява и някой друг премиер и правителство ще се разпореждат и раздават милиардите икономическа помощ, която се очаква по линия на ЕС.

Вина във себе си разбира се той не намери. Заяви, че в страната е извършен преврат. В страната била установена еднолична власт- точно както през 1944г.

Борисов не за първи път говори, че е паднал от власт, защото някакви превратаджии го били свалили. През 2013г., когато в страната избухнаха антимонополн протести, някои с лозунги срещу ГЕРБ, той предвидливо избра да подаде оставка, но на 2 януари 2016г. така обясни събитията от онези дни: „Хубаво, ама тогава ни спретнаха путча и паднахме от власт”. „Путч” съгласно тълковния речник е военен преврат, със съставяне на военно правителство, но за Борисов това е незначителна подробност.

Като оставим настрана факта, че на сегашните парламентарни избори ГЕРБ и Бойко Борисов бяха свалено от власт не чрез преврат, а в резултат на демократични избори, бившият премиер демонстрира и очевидно непознаване на българската история. През 1944г., или по точно, след 9-ти септември, в България не се установява ничия еднолична власт, такава на държавен глава или партия. Властта е в ръцете на правителство на Отечествения фронт, в което само четирима министри са комунисти. Такова непознаване на историята, възможно и умишлено, той разкрива и като дава през годините различни обяснения за това, как комунистите затрили неговият „дядо”- в кавички, тъй като и двамата му дядовци се починали от естествена смърт много години след 1944г., а той има убит прадядо, както се счита от бивши затворници, като отмъщение във връзка с имотен спор. През 2014 г. в личния си профил във Фейсбук Борисов пише: "На 9 септември, когато са дошли гавазите от Държавна сигурност, са го извели от дома му и са го пребили с тояги в царевицата в двора, пред очите на всичките му близки”. А на 23 декември 2016 г., пред заседание на Министерски съвет Борисов заяви, че понеже дядо му e бил николапетковист „дори в моето досие пише „враг на народната власт – „николапетковист“.

Но на 9 септември и години след това Държавна сигурност не е съществувала, а и „дядо” му няма как да е бил убит като „николапетковист”, самият Никола Петков е участник в деветосептемврийския преврат, подкрепил е създаването на Народния съд и е министър в правителството на ОФ до август 1946г.

Трудно ще бъде на Борисов, сам бивш комунист, да спечели бъдещи избори разигравайки антикомунистическата карта, тя е от години в политическия му арсенал, но не му осигури успех на последните избори, предшествани през 2020г. от масови демонстрации с искания на оставката му. Вероятно и изборите на 11 юли ще повторят срива в доверието към него и партията му, но лична отговорният едва ли ще признае и оставка като председател на ГЕРБ едва ли ще подаде. Партията имала нужда от него.

Подобно на Борисов, Корнелия Нинова не пое лична отговорност за провала на изборите и не подаде оставка. Такава грешка тя направи веднъж след загубата на евроизборите през май 2019г., когато подаде оставка, която по лексикона на Борисов се оказа „пунта мара”, защото след това я оттегли, заявявайки, че отговорността за изборната загуба трябвало да се понесе не само от нея, но „солидарно”. И сега, след провала на парламентарните избори, отговорността беше поета „солидарно” но от Изпълнителното бюро, което подаде оставка. Но без нея. Както и при Бойко с ГЕРБ, така и БСП имала нужда от нея. „ В този момент не можем да оставим партията без председател”- заяви тя.

В лидерските амбиции на тези двама политически лидери и нежеланието им да поемат лична отговорност за изборни поражения, те наподобяват политически сиамски близнаци.

БСП обаче, за разлика от ГЕРБ обаче е все пак демократична партия, има вътрешна опозиция, която оспорва властта на Нинова и иска нейната оставка за провали в изборите, искат и избор на нов председател. Това е сериозен проблем за амбициозната лидерка на БСП. Опозицията иска още да се отмени наложената от нея преди няколко години система, изборът на председател на партията да не става от всички членове на БСП (такава изборна система няма никъде по света, даже в историята на БКП), а на партиен конгрес. За нея проблем е, и че кандидати за поста и бяха видни и авторитетни партийни функционери. И за да се справи с този проблем, Нинова се оказа верен последовател на Тодор Живков. На времето, когато Живков решаваше, че някои партийни и държавни ръководители застрашават позицията му на върховен лидер и вожд, незабавно ги низвергваше и им отнемаше партийните и държавни постове. Беше милостив обаче, за разлика от Сталин, който ликвидираше съперниците си физически под претекст, че са троцкисти, заговорници или чужди шпиони, Тодор Живков беше им даваше някаква синекурна длъжност или ги пращаше посланици. Така бяха отстранени такива видни партийни и държавни деятели като Митко Григоров, Борис Велчев, Иван Абаджиев, Чудомир Александров и ред други.

По подобен начин действа и Нинова. Когато през май 2029г. си подаде оставката, Валери Жаблянов- към този момент зам. председател на партията заяви кандидатурата си за председател на партията. През юни същата година по предложение на Корнелия Нинова Жаблянов беше изваден от Изпълнителното бюро и загуби депутатското си място и (засега) се намира в незавидно политическо битие. Жаблянов и друг виден критик на Нинова- Велислава Дърева бяха извадени и от Националния съвет на БСП.

И сега, след загубата на сегашните парламентарни избори ситуацията се повтори. Янаки Стоилов и Крум Зарков, членове на Изпълнителното бюро поискаха оставката на лидерката Корнелия Нинова. Крум Зарков, многообещаващ и способен висш функционер, очертаващ се като сериозен съперник на Нинова, беше отстранен като председател на парламентарната група на БСП, като неговото място зае самата Нинова. Но тези дни и двамата бяха извадено от Изпълнителното бюро..

Може да се каже, че и в тези две основни досега политически партии, вождизмът и личните амбиции на лидерите им играят съществена роля за провала на ГЕРБ като управляваща политическа партия, и на БСП като реална опозиция. Но ако положението с ГЕРБ изглежда безнадеждно, там опозиция срещу Борисов е немислима, а от там и възможността за промяна, в БСП нещата стоят малко по- различно. Вътрешната опозиция в тази партия е все още жива. На третото заседание на XIV Конференция на Софийската градска организация тези дни председателят на БСП – София Калоян Паргов каза: „Времето на общите приказки изтече. Не е естествено, когато „отгоре“ се налагат водачи, граждански квоти, в противовес на мнението и аргументите на партийните организации, след това да им се търси отговорност за постигнатите резултати. За да продължим напред е важно да си изясним кой, кога и как поема отговорност за взетите решения”.

Времето ще покаже дали и Паргов няма да последва съдбата на Жаблянов и Зарков (последният някои защитници на Нинова нарекоха в социалните мрежи „предател”) или в партията наистина ще настъпят промени.

Прочети цялата публикация