Как Ердоган променя Истанбул

Площад "Таксим" в Истанбул се променя: изчезват сгради, свързани с републиканското минало на страната. И изникват нови - по вкуса на Ердоган. "Символи на властта, които трябва да повлияят на мирогледа на хората."

Дълго време огромната строителна площадка се забелязваше отдалеч: зад крановете и скелето постепенно се оформяха контурите на новия божи храм. В петък (28 май) новата джамия "Таксим" беше официално открита от президента Реджеп Тайип Ердоган. Пред присъстващите 2500 души той заяви: "Дълго време не беше позволено тук да се строи джамия и вярващите трябваше да се молят, седнали на вестници. След битка, продължила век и половина, нашият Истанбул се сдоби с джамията "Таксим"".

Престижният проект на Ердоган се забави заради съпротивата на опозицията, градската управа и строителните власти. В тази връзка турският президент говори на първата петъчна молитва в новата джамия за "трикове, измами, лъжи и капани".

Джамията е само един елемент от цялостното преустройство на площад "Таксим", което Ердоган обеща на привържениците си след изборната си победа през 2011 година. На това място трябва да изникнат нови сгради, а много стари - да изчезнат. Очевидно Ердоган е решен да остави архитектурно своя личен отпечатък на този централен истанбулски площад.

През февруари 2018 година беше разрушена една икона - културният център "Ататюрк", за да бъде направено място за нова опера. Проектът за преустройство на площада включваше и трети обект, граничещ с близкия парк "Гези": тук трябваше да бъде възстановена една казарма от османско време. През 2013 това породи масови протести в защита на парка "Гези", които бяха потушени с полицейска сила. След това обаче строителството на казармата беше спряно.

Джамията - символ на властта

Турският журналист и експерт по градоустройство Кемал Чан смята, че изграждането на джамията "Таксим" има чисто символично значение. "Това трябва да увековечи националистическите и консервативни символи под формата на монументи", казва той. В същото време Ердоган преследва и друга цел - да заличи ярки символи на турската светска република.

Новата джамия на площад "Таксим" далеч не е първият зрелищен проект на Ердоган за божи храм, осъществен през последните години. През 2019 в азиатската част на Истанбул беше открита джамията "Чамлъджа" - най-голямата в Турция. А през юли 2020 година храмът "Света София", който дълго време служеше като музей, беше преустроен в джамия. И двата проекта породиха разпалени дискусии и спорове в турското общество.

За журналиста Чан всички тези религиозни проекти са символи на властта, които трябва да повлияят на мирогледа на населението. "Засега обаче такова нещо не се забелязва", казва той и добавя, че държавата се намира в тежка политическа криза.

Мюджела Япиджъ, която е член на Камарата на архитектите в Истанбул, припомня, че всеки строителен проект в рамките на града трябва да бъде съобразен с потребностите на жителите. Архитектката е скептична относно цялостното преустройство на площад "Таксим". Тя обяснява, че по време на Османската империя от това място се е разпределяла водата за целия град. Освен това заради многото републикански сгради площадът е "защитена зона". Така например на площад "Таксим" се намира "Паметникът на републиката", напомнящ за основаването на съвременната турска държава през 1923 година.

Критиците освен това обвиняват Ердоган, че лансира османското минало за сметка на републиканските традиции на страната. А площад "Таксим" с неговата републиканска историческа памет, символизираща модернизирането на Турция, отдавна е трън в очите на реакционните сили.

Площад "Таксим" - идеологическо бойно поле

Турският президент е известен с гигантоманията си. За сравнително кратко време при неговото управление бяха построени ново летище, най-голямата джамия в Турция и нов тунел под Босфора. Сега планира изграждането на "втори Босфор" - изкуствен плавателен канал паралелно на протока, свързващ Черно с Егейско море.

Често тези строителни проекти трябва да напомнят за турското османско наследство. През август 2016 година беше завършен строежът на трети мост над Босфора - и този проект беше реализиран въпреки протестите на природозащитници и на опозицията. Особено силна критика бе изразена по отношение на името на новия мост - той е кръстен на оманския султан и халиф Селим Първи, отговорен за масовото избиване на алевити през 16 век.

Прочети цялата публикация