Драконов дъх и чипс от маруля - „Изотопия“ се превърна в лаборатория

Какво се случва с мида, потопена в оцет? Защо запалена хартийка изчезва мигом яко дим и не оставя дори мирис след себе си и какъв е цветът на слонската паста за зъби?

„Изглежда като магия, но всъщност не е. Ние така започваме да си говорим с децата за науката – че това е всъщност магия, която се случва, която е реална“, казва Явор Денчев, създател на Детски научен клуб (ДНК). С миниатюрна част от арсенала си за нагледна наука и експерименти той гостува в предаването „Изотопия“. Студиото се изпълва с бял дим и…

Металът започва да гори, получават се „огнени светулки“, малко като падащи звезди, обяснява Явор.

„В моите гени има една искра да предавам този интерес, който аз имам към науката, на останалите, основно на децата. Да се забавляваме, докато учим заедно. Това го правим чрез много нагледни неща, които можем да пипнем, да направим, да гръмнем“, разказва за мисията си той.

С родители биолози Явор от малък е бил приобщен към тайния свят на веществата отвъд видимите форми.

„С майка ми ходехме в института й и ми позволяваха да гледам на микроскоп, да пипетирам разтвори – аз тогава си мислех, че правя големи неща“, спомня си той.

Биологията винаги му е била интересна. Разказите на учителя, който  води децата на двора да събират листенца и времето в гимназията, когато вече се включва в международни състезания и започва лабораторните си експерименти, трасират пътя му към голямата наука.

И тъкмо в началото на научното поприще за малко да „гръмне“ себе си.

„Вадих ДНК от лозови листа. Това се прави много лесно, като се сипе течен азот и листата моментално инстантно стават твърди, лед, заради всичката вода вътре, и се стриват много лесно. Обаче в термосчето, където беше азотът, като приключих с наливането, реших да го затворя и да видя дали не капе го наклоних даже, което е най-лошото нещо, което може да направи някой с азот.“

Науката се преплита с музика в живота на Явор Денчев. Той твърди, че тези две неща присъстват в живота на всекиго от нас, но не си усещаме така конкретно и явно. Музикалното ДНК наследил от баща си, който някога искал да стане музикант, но дядото на Явор го разубедил с максимата – музикант къща не храни.

„В музиката има много математика, наука.“

С брат му, който е посветен на музиката, измислили Детския научен клуб, а по време на по-мащабни сценични изяви той е неделима част от научното шоу. „Все пак споделяме едно ДНК.“

Явор Денчев експериментира с дъщеря си у дома. „Правим цветни сенки, разни модели на хвърчащи неща, изобретяваме какви ли не щуротийки.“ Например предизвикателството да се направи вулкан в няколко цвята. „Измислихме го, справихме се и се получи много красива реакция.“

А в студиото на БНР Явор Денчев демонстрира и реакция, наречена „драконов дъх“.

Чувството за хумор е много важно в преподаването, защото това е начин да стане по-близко и интересно за децата, убеден е Явор Денчев.

„Ако си учен в лаборатория и трябва да си преспиваш редовно в лабораторията или пък да си гледаш бактерии под микроскоп и да им сменяш редовно „памперсите“ – средата, в която живеят, важно е да се забавляваш с това, което правиш“, споделя той, докато показва „реактивна бутилка“.

Пламък и лед – за всичко е помислил Явор Денчев, настанявайки своите колби в студиото.

„Да замразим нещо“, предлага и допълва - когато течният азот се изстуди до -196 градуса, нещата стават доста забавни.

„Ако сега си сложим пръстите вътре, ще трябва да се сбогуваме с тях.“

След това посяга към маруля.

„Децата принципно не ядат зеленчуци кой знае колко, но като има замразена маруля, нещата се променят. Чипс от маруля! Аз си го наричам кристална маруля направо.“

„Когато на някой му трябва чук, единствено банан, отвертка и течен азот са необходими“, продължава със студийните опити Явор Денчев. И получава… бананов чук.

И още:

„Това е нашата слонска паста за зъби е любим експеримент на всички, включая и на мен.

Но това не е всичко. Врящ азот, от който се получава красив облак и други любопитни и визуално пленяващи експерименти – гледайте тук!

Снимки: Марта Младенова, Константин Мравов 

Прочети цялата публикация