Как една убита мечка стана национален въпрос в Румъния

По здрач Ойдула влиза в извънредно положение. Децата вече не бива да играят навън, хората заключват стопанските постройки и излизат от домовете си само в краен случай. В трансилванското село е настъпил "мечешкият сезон". Почти всяка нощ кафяви мечки слизат от Карпатите и чак до сутринта обикалят из селото. Понякога събарят огради, върлуват из оборите, ядат кокошки, а нападат и овцете.

Арпад Керекеш проверява на сутринта какви са щетите, нанесени в неговия стопански двор. Всъщност, щети е меко казано - истинска касапница е. Арпад гледа птици и довчера е притежавал 120 расови кокошки, патици и гълъби, за които се грижел с много любов, старание и пари. След последната нощ от тях са оцелели едва половината. Разкъсаните птици се търкалят из двора и по тревата, по от следите личи, че в двора е вилняла мечка с две малки мечета. 59-годишният мъж е изпълнен с отчаяние и гняв. "Че те утре могат да посегнат и на децата ни! И никой нищо не прави."

Селото, придобило световна слава

В Ойдула живеят близо 3000 души, повечето от унгарското малцинство в Румъния. Селото влезе в световните новини преди няколко месеца, когато австрийският принц Емануел фон унд цу Лихтенщайн отстреля в околността огромна кафява мечка - макар те в Румъния да са под закрилата на закона. Природозащитниците вдигнаха много шум - според тях принцът е можел да застреля една женска мечка, създавала проблеми на селата наоколо, но вместо това убил големия мечок, подвизаващ се далеч от селата - само защото бил по-ценен като трофей. Те твърдят, че корумпираните чиновници в лесничейството са улеснили принца в нарушение на закона да застреля мечока Артур, смятан за най-големия в Европа.

Бурната дискусия, избухнала тогава, продължава и до днес. Но нещата далеч не са еднозначни. От една страна кафявите мечки в Карпатите създават все повече проблеми, защото навлизат в селата, търсейки храна. Нерядко дори нападат хора, като има случаи и с тежко ранени. Нещо повече: само през тази години трима души бяха убити от мечки.

От друга страна в дискусията става дума за защита на природата, за отношението към екоресурсите и за корупцията на държавните чиновници, за взелото огромни размери овцевъдство, за практически нерегулирания туризъм в Карпатите и за отношенията между централната и местната власт. Понякога се чува и обвинението, че богати чужденци изкупували местните земи, спори се още за отношенията с ЕС и за т.нар. "национално достойнство и гордост".

С две думи: покойният мечок Артур вади на показ дълбокия разлом в страната. Както пише публицистката Магда Градинару: "Половината Румъния е на страната на мечката, другата половина - на страната на човека. Двата лагера изобщо не могат да се разберат".

От времената на Чаушеску, та до днес

В Румъния живее най-голямата популация на кафяви мечки в Европа, ако не се брои Русия. Според Министерството на околната среда, броят им е между 6000 и 7000. Още по времето на диктатурата на Чаушеску отстрелването на кафяви мечки бе привилегия на властващия елит. Българският диктатор Тодор Живков също ловуваше заедно с Николае Чаушеску - както се вижда от автентичните снимки от 1976-а година.

След като Румъния влезе в ЕС, ловът на мечки беше първо силно ограничен, а през 2016 - и забранен. Румънските еколози смятат, че ловджиите умишлено завишават числеността на популацията, за да отстрелват повече животни. След 2016-а година ловните дружинки и редица местни политици непрекъснато твърдят, че поради забраната популацията расте и мечките все по-често създават проблеми.

За да не влизат мечките в хладилниците

Междувременно в някои региони в Карпатите положението наистина е толкова сериозно, че правителството издаде извънредно разпореждане - за да могат в бъдеще по-лесно да бъдат изолирани или отстрелвани онези мечки, които създават сериозни проблеми по селата, като решението по въпроса се взима от местна комисия.

Разпореждането беше прието по инициатива на министъра на екологията Барна Танцос, който казва в интервю за ДВ следното: "Проблемът с мечките в Румъния е резултат от дългогодишна безотговорност. След 2016-а година Министерството на околната среда изцяло прекрати мерките за регулация на популацията на кафявите мечки, в резултат от което мечешките нападения се превърнаха в сериозен проблем в някои региони". Министърът категорично отхвърля обвиненията на природозащитниците, че е лобист на ловните дружинки.

Местният политик Чаба Борболи е по-умерен. Той призовава селяните, ловджиите, лесничеите, природозащитниците и местните политици заедно да изработят концепция, която поставя в центъра превенцията и предвижда убиването на мечки само в краен случай. "Трябва да се погрижим за това вече да няма мечки, които влизат из дворовете на хората и дори им отварят хладилниците", казва той в интервю за ДВ.

В село Ойдула хората очевидно симпатизират повече на министъра. Кметът Агостон Пензеш пита защо пък тъкмо Румъния трябва да има най-голямата популация на кафяви мечки в ЕС. "Това е голямо бреме за хората в тези села", казва кметът и иронично предлага Румъния да подари част от мечките на други държави в ЕС. Почти същото мислят и повечето селяни. Те разказват за щетите, нанесени от мечките, показват мазетата, където са принудени нощем да затварят кокошките, а една жена разказва как видяла мечка пред портата тъкмо когато водела сина си на училище. Възрастно семейство, хора над 80-те, се оплакват, че мечка задушила всичките им десет кокошки.

Арпад Керекеш цял ден разчиства двора от останките на домашните си птици. Мъжът отчаяно клати глава и само саркастично цъка в отговор на въпроса дали очаква някакво обезщетение от държавата. "Най-много шамар да получа, вместо обезщетение", казва той. "В Румъния е така."

Автор: Кено Ферзек

Прочети цялата публикация