Концерт от душа и сърце

Ето обещаното от неделя допълнение към тазвечершния "Слънчев джаз+". Роберто Фонсека говори с колегата от Франс Мюзик Алекс Дютил за духовността на концерта си с хора "Нови български гласове" с диригент проф. Георги Петков. Както ще видите в галерията, френският преводач на "хор" (chœur) го превръща в "сърце" (cœur).
Роберто Фонсека: Идеята се роди по време на турнето ми с Ибраим Ферер. След концерта ни в България бях уморен и се върнах в стаята си. Пуснах си телевизора и имах късмета да попадна на традиционен български фолклор. Бях в шок. Пуснаха „Девойко мари хубава“, която свирихме днес. Казах си – толкова е впечатляващо! Хоровете носят чувствителност, работата им върху хармониите е страхотна, чак не ти се вярват нотите, изпяти от гласовете. Те правят и класика, и джаз, в ритмично отношение също са невероятни. Реших, че един ден трябва да направя нещо с тях и с моите кубински корени, да видя какво ще се получи. И поставих условие на организаторите на фестивала – или ще работим по този проект, или няма да се върна в България. Така се запознахме с Георги Петков, с когото сме досега в отлични отношения – надявам се да разбира достатъчно френски, като ме слуша в момента. Поработихме над много идеи.
Алекс Дютил: Бихме си казали, че хористките ще срещнат проблеми с кубинските ритми, а се получи толкова естествено:
РФ: Да, нещата се случиха по естествен път. Първото важно нещо, е уважението. В кубинската музика и ритми има сложни неща, същото се отнася и до българските музика и ритми. Но уважението ни помогна да направим това, от което съм много доволен. Видях това и в публиката. Всеки път, като идвам в Марсиак, изразходвам голяма енергия. Сега, предвид ситуацията с COVID, усещането е още по-особено. Затова се насочих към по-духовни неща, хората имат нужда от тях. Мисля, че са доволни от този проект така, както и аз.
АД: Убеден съм в това. Всеки път в Марсиак предлагаш нещо различно, но сега така си вдигнал летвата, че не знам какво ще следва?
РФ: Това е проблемът. Имам го с Жан-Луи (директорът на фестивала, който е до него и се смее, бел.авт.). Пита ме – какво ще правиш догодина? Толкова проекти сме направили и ти си виновен сега! (Жан-Луи отново се смее). Хубаво е, че ми има доверие и ми дава цялата свобода на действие.
АД: Успех на следващия проект и браво за този! Мерси, Роберто!
Плейлист:
Прочети цялата публикация