Конкурсът за радиопиеса за деца не откри хубавата приказка

„За съжаление нещото, което не открих, е хубавата приказка – може и с познати герои, но да има приключение, въображение, хумор, любов и омраза.“ Бианка Бенковска

„Макар че не се появи ярка пиеса за първа награда, две втори, една трета награда и седем отличени ръкописа са добър репертоар.“ Майя Динева

„Днешните деца са много по-умни и с много повече въображение. Те имат нужда от нови светове, които да провокират мисленето им и да ги карат да създават добро.“ Михаил Казаков

Конкурсът на Радиотеатъра за радиопиеса за деца приключи. Журито в състав Майя Динева, Бианка Бенковска и Михаил Казаков реши:

• Не присъжда първа награда

• Присъжда две втори награди в размер на 700 лв. и радиопостановка:
„Вълшебната шапка“ от Теменуга Маринова
„Хипо приказка“ от Магда Борисова

• Присъжда една трета награда в размер на 500 лв. и радиопостановка:
„Вятърничава приказка за Жабчо“ от Теодора Стамболска

Журито предлага на вниманието на редакторите в Радиотеатъра следните пиеси за работа:

• „Какво сънуват еднорозите“ от Емил Йотовски
• „Фетко“ от Фани Цуракова
• „Часовникарят“ от Лилия Байлова
• „В крилете на слона“ от Сабина Стефанова
• „Бубо и Лепчо“ от Антоанета Попова
• „Фантазна“ от Теодора Георгиева
• „Островът на нашите приключения“ от Христо Джелебов

Благодарим на всички участници в конкурса! Пожелаваме на добър час на наградените и отличени пиеси!

Ето и част от размислите на журито след прочита на 119 радиопиеси за деца, участвали в конкурса:

Слушането е виждане. Това е логото на Радиотеатъра и определя какво точно е той. Визуалността на театралната сцена е заменена с въображението на слушателя, което може да го отведе в незнайни земи и богати приключения. Човешкото въображение е безгранично, освен ако ние сами не си го ограничим. Което са направили авторите на конкурсните радиопиеси. Самоограничили са се. Повечето от тях показват събитията около градските деца, попаднали на село при бабите и дядовците си, които нищо не разбират от съвременна техника, но  поучават децата от сутрин до вечер. Ако се замислим, отдавна детският свят не се състои само от скандалите на родителите и бабините приказки. Нито пък от училищните събития. Оказва се, че не познаваме добре децата си и не разбираме техните вълнения. „Животът е най-голямото приключение и ние трябва да го приемаме с усмивка и отворени сърца“ казва Магда Борисова в своята „Хипо приказка“ за страхливото хипопотамче и смелото зайче. Хипопотамчето страда от агорафобия и не смее да излезе от къщи, а зайчето смело обикаля света! Необичайно, нали? Нейната наградена история има и още едно допълнително качество, което липсва в повечето ръкописи. Чувство за хумор. Като че ли повече от стоте автора на приказки са си забранили да се веселят.

Разбра се, че пишещите братя и сестри може би не знаят какво е радиопиеса. Тъй като слушането е виждане, в радиотеатъра много важна е звуковата картина, външните шумове, ремарките, които обясняват действието. Затова и наградихме една от пиесите – „Вълшебната шапка“, на Теменуга Маринова, защото освен много смях и песни, нейната пиеса обръща особено внимание на ремарките. Те стават другото действащо лице, освен приказните герои.

„Любовта носи победа без смърт. Свободна победа. Дори този, който е загубил, ще бъде пощаден, за да се превърне в най-верния ѝ войн.“ („Фетко“). Чудесен извод прави Фани Цуракова в своята пиеса за фретката Фетко. За жалост, тя прави и общата почти за всички грешка – героите са твърде много. Опитайте се да различите в детския половин час по радиото повече от 7-8 гласа и да запомните кой кой е. Със сигурност ще се объркате. Тук му е мястото да отбележа, че някои автори смятат четенето за радиотеатър. Вероятно това идва от четящите актьори по разни социални мрежи и медии по време на пандемията. Радиопиесата си е театър през ухото и въображението, иска събития, сблъсъци и катарзис. Разказаните приказки не са радиотеатър, те са си разказчета, прочетени от мама, татко или баба.

„Въображението е огънят, който гори и задвижва света. То е светлината, която озарява всяка идея, всяка мисъл. То е силата, която кара хората да създават. Да творят. Да измислят. Да се развиват. Да има прогрес.“ („Фантазна“, Теодора Георгиева). Именно това липсва на много от пиесите, също така авторите не са се съобразили с визуалната страна, която само пречи при осъществяването на една радиопостановка. Как ще изобразите слухово, например: Шах Джахан – достолепен владетел на древно персийско приказно царство, с черна брада, алени сочни устни, сини очи и жестоко сърце, около 33 годишен?! („Най-сладкото“, Петър Пламенов). Понякога в Радиотеатъра, където Слушането е виждане, трябва още едно действащо лице – Четец.

Като обобщение можем да кажем, че въпреки големия брой пиеси и автори (119), въпреки непознаването на радиодраматургията, въпреки повторяемостта на темите (град-село, баби-внуци) и въпреки самоограничението на авторовото въображение, все пак конкурсът донесе на репертоара в Радиотеатъра доста интересни за работа ръкописи. Макар че не се появи ярка пиеса за първа награда, две втори, една трета награда и седем отличени ръкописа са добър репертоар.

На добър час!

Прочети цялата публикация