Парламентарната криза в България: с какво разполагаме и какви са възможните решения

България е в безпрецедентна парламентарна криза и това можеше да се очаква още при протестите през 2020 година, защото делението в българския политически живот е на политически партии и организирани групи. Дали са престъпни, трябва да каже прокуратурата, някога след като Гешев престане да бъде главен прокурор. Освен ако не го наследи негов двойник, разбира се. А това е съвсем възможно.

И докато всички са ангажирани все още да коментират във Фейсбук интервюто на Станислав Трифонов пред БНТ, което си беше абсолютна срамотия, защото БНТ се издържа с наши пари и защото го водеше човек, който знае 7-8 езика - някак си просто не му отива на Бойко Василев да е в тази роля, то е редно да вземем вече да си поговорим как аджеба да излезем от тази криза.

На първо време обаче трябва да си дадем сметка с какво разполагаме.

Имаме организирана група ГЕРБ, която не бива никога повече да управлява нищо в страната. Тази организирана група извърши в голяма степен и с настървеност разсипията на страната, замислена и започната с идването на така наречения цар от рода на Кобурготите.

Имаме и "Има такъв народ". Тези господа и дами са извън класацията. Те не са нито партия, нито организирана група, макар и като начин на поведение и потенциал да са по-близо до второто. Обаче са си просто треторазредни актьорченца от "Шоуто на Слави" или "Вечерното шоу на Слави Трифонов", ако се съобразим с новото име, или пък просто едни служители на фирмата 7/8. За съжаление, наистина има такъв народ, който гласува за това.

Според подредбата в Парламента идва ред на БСП. "Червените спасители на отечеството" широко афишират, че си прочистили партията от лошите, което е абсолютна манипулация. Отстранено е само влиянието на Георги Гергов, който просто искаше да е големият в партията - било то като председател, билото като сив кардинал. Старите комунисти и ченгета продължават да са си в партията, като това прави силно впечатление и директно в текущата парламентарна група "БСП за България". А именно: Румен Гечев (агент Економов), Велизар Енчев, който е бил щатен служител на ДС и комунистическото разузнаване, което не е българско, а съветско, и Бойко Клечков, който също е бил щатен служител на комунистическата Държавна (партийна) сигурност. Тоест промяна в БСП няма и с тази партия няма как да се работи, камо ли да и се гласува доверие да управлява, докато не заклейми престъпленията на БКП преди и след вземането на властта през 1944 г., не се отрече от нея и не проведе вътрешна неформална лустрация в редиците си.

За ДПС и влиянието на тази партия в страната трябва да се произнасят само правораздавателните органи, когато има реално работещи такива. Каквото и да кажем за тази организирана група, съществуваща на етническа основа, ще е в сферата само на обоснованото предположение, което по всяка вероятност ще е истинно, защото по правило в България слуховете се оказват абсолютно верни.

След Реформаторския блок "Демократична България" беше надеждата за нещо добро, реформаторско и биткаджийско в политиката. Уви, те не оправдаха очакванията. Манталитетът на жълтопаветниците си остава преди всичко в рамките на мекушавостта и липсата на характер за битки. Защото в съвременните български условия, преди да опитваш да правиш политика от западен тип, трябва да водиш битка, война с политико-икономическата мафия с комунистическо-ченгеджийски генезис, която и до момента държи всички важни в страната отрасли, ресурси и позиции. Меките демократченца в годините така и не са си взели поука и доскоро бленуваха някакъв диалог с партията на Слави Трифонов, която, както и самият шоумен-политик, открито им се подиграваше. Част от демократченцата, и в частност лидерът на уж антикомунистическата ДСБ Атанас Атанасов заговори за подкрепа на кабинет на БСП, ама ако е експертен и национално отговорен. По-рано Христо Иванов също ме загатнал подобно нещо.

Ами, няма. Няма как тези хора, или поне голяма част от тях, с тази същност и манталитет да поведат България към светлите бъднини.

"Изправи се.БГ" и допълнението към него е проект, който вероятно е за кратко в българската политика, част участниците в него ще потърсят други пристани скоро. Такъв "тюрлюгювеч" няма как да оцелее дълго - леви, десни, центристи с идеология ляв популизъм и антиГЕРБ говорене.

С оглед на безизходицата, няма да е изненада, ако след следващите парламентарни избори станем свидетели на някакво чудовищно извращение от рода на ГЕРБ+ИТН+ДПС или ГЕРБ+БСП+ДПС. То обаче не би могло да издържи дълго, защото ненавиждащите го презумпция хора са немалко.

И с оглед очертаната мрачна картина, мнозина се питаме какво е решението, което може да даде политическа и по-конкретно парламентарна светлина. Наглед вариантите са най-общо два. Единият изглежда добър и позитивен, а другият по-скоро не.

Социологията на живо и тази в социалните мрежи показва, че Кирил Петков се ползва с голямо одобрение и отвъд демократичната общност, тоест извън електората на "Демократична България". С други думи, към момента изглежда така, че служебният министър на икономиката е способен да привлече на своя страна, като електорална сила, армията от няколко милиона традиционно негласуващи, които демократичната общност дълги години не успява да привлече поради една или друга причина.

Ако това се случи на практика - Кирил Петков да направи партия и голям бум на изборите, възможностите за някакъв вид коалиционно управление ще бъдат увеличени.

Петков няма нужда от излишна реклама, но няма как да не отбележим това, че той спря изтичащи държавни средства (в солидни размери) в посока фирми на две от организираните групи, които се зоват партии, и в същото време привлече чуждестранни инвестиции в страната ни. По всичко изглежда, че това е лидерът, от който има нужда българската демократична общност. Но лидер, основен играч и мотор на реформите, а не месия. Този човек има и ще има хора около себе си, също изявени личности, които трябва да излъчим ние, обществото. На всички ни трябва да е ясно, че от кмет на кметство до министър-председател без обществена подкрепа, съвместна борба и воля за установяване на нов начин на живот тук, нищо не става. В диктатурите става, де (по-лошп), в демокрациите обаче не.

Вторият вариант е по-рисков и вероятно лош, защото ще ни доближи точно до диктатурите. Той е непартиен и непарламентарен.

От доста време различни хора се опитват да лансират идеята за президентска република в България и тя все повече намира и ще намира почва сред българите, защото в рамките на парламентаризма в момента всичко се проваля и никой, дори тези с добрите намерения, не успява да отговори на обществените очаквания.

Президентска република в България няма да ни доближи до САЩ, а е твърде вероятно само да засили авторитаризма в страната. Много по-възможно да е да си имаме нов Бойко Борисов, а не първи Роналд Рейгън. Така че по-добре да съсредоточим вниманието си върху добри явления като Кирил Петков, Асен Василев и Атанас Пеканов в рамките на парламентаризма.

Прочети цялата публикация