Милка Кирова: Вселената не иска отрицание, а само добри мисли

Българската православна църква днес чества Рождеството на Пресвета Богородица. Божията майка е почитана като пазителка на християнското семейство и дома, както и като и покровителка на родилките и децата.

Празникът е популярен като Малка Богородица и е един от петте в Богородичния празничен цикъл, включващ още Успение Богородично (Голяма Богородица), Въведение Богородично, Благовещение и Покров Богородичен.

Легендата разказва, че родителите на Светата дева - Йоаким и Анна, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Йоаким бил от царски род - рода на Давид, а Анна - от свещеническия род на Аарон. Бог чул горещите им молби за дете и чрез Архангел Гавриил възвестил, че ще им се роди дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.

Денят е предпочитан за срещи и събори в православните храмове на страната. По настоятелната молба на редовни слушатели на Радио Стара Загора Ви представяме най-старата клисарка в страната: 82 годишната Милка Кирова. От 2000 година тя работи в храм "Възнесение Христово", на улица "Рибарска", в Китен. 

Леля Милка става преди изгрев слънце. Навикът останал от младите й години. Къща, домакинство, три момчета, съпруг, голям двор пълен с животни, половин дузина котки и куче чакали да бъдат обгрижени, а порядките от миналото се запазили до днес, въпреки, че децата пораснали и тръгнали по пътя си, и днес имат свои деца и внуци. Започнала работа още от дете, да помага на родителите си, защото на село работата никога не свършва. С усмивка помни годините на обединеното ТКЗС, после работата в града, нощните смени, ранното чистене на офиси и кафенета. "Децата бяха малки, парите не стигаха", разказва ми тя, като от време на време прибърсва иконите с памучна кърпа. "И в пощата бях. Там се пенсионирах, през 1995, но оттогава не съм спирала да работя. Хубаво ми е." 
2000-та година, на Кръстовден, започва работа в храма на малкото черноморско градче, където служи и днес. Няколко години преди това инсулт я покосява на легло, но силното упование в Бога и отправените към светиите молитви я вдигат на крака. От дете са я учили да прави добро, да не съди, да не обижда, да уважава труда на другите, да помага с каквото може, дори на лошите и заядливи хора, и тя следва повелите на родителите си, защото е казано, "Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята."
Скромна, смирена и блага е клисарката на храм "Възнесение Христово". Докато приема богомолци, решили да запалят свещичка пред олтара, на път за плажа, ми казва с видима тъга в очите: "Чедо, запомни от мен, че Вселената не иска да чува отрицание, "Не", не иска да чува! Трябва да се радваш всеки ден, че са ти отворени очите и можеш да се радваш на Божията милост. Всеки ден чакам да дойдат хора в храма, ама има дни влизат само по две-три бабички като мен. Отчето казва, че когато храмовете са празни, затворите са пълни. Дано да се освести тоз народ, че да потръгнат нещата."  

Прочети цялата публикация