Fakti.bg | 10.09.2021 09:01:06 | 107

Иво Прокопиев пред ФАКТИ: Моделът на завладяната държава е все още цял, защото основните му гаранти са си по местата


Ако през последните седмици сте гледали заседанията на парламента и публичните изяви на представители на Движението за права и свободи, със сигурност знаете, че за тях основният опонент, или дори враг, е г-н Иво Прокопиев - финансист, предприемач и издател на медиите "Капитал" и "Дневник".

И когато знаем какво всъщност представлява ДПС през последните 21-22 години, колко влиятелна е тази партия в държавата ни, дори когато не е на власт официално, а също и каква е оценката на голяма част от обществото ни за нея, бе важно да потърсим и другата страна на това своеобразно идеологическо противопоставяне, а именно г-н Прокопиев, за да научим и неговата гледна точка, както и на база тезите му да си изградим или доизградим мнение за страните в това противопоставяне. Разбира се, това не е задължително.

От ФАКТИ, освен за ДПС, проведохме разговор с г-н Иво Прокопиев и по ред други теми, подробностите за които можете да научите в редовете надолу.

- Г-н Прокопиев, напоследък името Ви се споменава често в Парламента. Движението за права и свободи твърдят, че Вие олицетворявате задкулисен олигархичен кръг и прочее грехове, за които не предоставиха реални доказателства. При толкова много други възможни политически и не само врагове, защо точно Вие сте "трън в очите" на ДПС?

- Наистина, как станах такъв “трън” на пръв поглед изглежда странно, но има своето логично обяснение и то е свързано с развитието на обществото през последните години.

Как стигнахме до това, което днес наричаме “завладяна държава”? Институциите една по една, включително всички власти, ключовите независими регулатори, основните медии, дори и опозицията в един период, бяха подчинени на икономическия и политически интерес на една малка група хора на власт. По този начин бяха изключени всички законови механизми за контрол и отчетност на властта. Независими останаха шепа медии, които се оказаха последните защитници на обществения интерес от безконтролната власт.

“Капитал” и “Дневник” бяха две от тези медии, които въпреки репресиите, не бяха подчинени, както това се случи с много от другите медии. Ако върнете лентата назад, всички ключови икономически журналистически разследвания за милиарди злоупотреби - в КТБ, в ББР, в “Автомагистрали”, в енергийните дружества, в ДКК и т.н., за пръв път бяха разкрити пред обществото от “Капитал”.

Особеното в българския модел на завладяна държава е, че тя беше сравнително лоялна към партньорите ни в ЕС и напълно игнорантна към интересите на своите граждани. Обяснението за това е в големите субсидии от ЕС. Заради безспорно по-големия си опит и знания, ДПС бяха измежду водещите идеолози и архитекти на този модел. Те продължават да бъдат и едни от основните негови “бенефициенти”.

Вгледайте се внимателно накъде отиват парите от евросубсидиите и тези държавни структури. За кого са лошите кредити отпуснати от КТБ и ББР? Къде трябваше да отиде финансирането според първата версия на Плана за възстановяване и устойчивост на ГЕРБ? Една значителна част от фирмите, които “усвояват” средствата вече години наред, са или пряко свързани, или гравитират около ДПС. Затова от ДПС имат съвсем конкретен интерес да атакуват “Капитал” и “Дневник”, и мен като техен издател. Съвсем отделен въпрос е дали някой би повярвал на твърдение на ДПС.

- А Вашата оценка за тях - какво допринесе Движението за права и свободи за България в рамките на 31-годишния си политически живот?

- През 90-те години ДПС имаше ключова роля за запазване на етническия мир в смесените райони и в това съдбата на България да е различна от държавите в Западните Балкани. Горчивата цена, която българското общество трябваше да плати за това, е търпимостта към корупционните практики, с които Движението обрастваше през годините.

Проблемът не е толкова в конкретните суми, фирми или сделки – проблемът е в разрушаването на държавността. Проблемът е, че за да може това безогледно “усвояване” на публичен ресурс да продължава, бяха изключени всички контролни механизми. Държавните институции бяха практически “приватизирани”. Правоохранителните органи - прокуратура, следствие, КПКОНПИ, служби, МВР, бяха впрегнати единствено да пазят властта и да репресират нейните публични опоненти - медии, опозиция, граждански активисти. Това стана нетърпимо миналото лято и обществото се вдигна.

- Съществува ли кръг "Капитал" или той е плод на нечия фантазия?

- Кръгът “Капитал” стана обществена метафора. Бих казал, че това са хората, които искат България да е нормална, богата, модерна държава. Да има правила и закони, по които да успяват по-способните и по-упоритите, а не по-свързаните политически.

- Имате ли нещо общо с политическото обединение "Демократична България" и буквално, и в преносен смисъл?

- Симпатизант и избирател съм на “Демократична България”. Преди четири – пет години, когато “Да, България” и “Нова Република” не е се обединиха за парламентарните избори, двете партии оставиха ключовата демократична и предприемаческа общност без представителство в парламента. Аз, като много други техни избиратели, бях силно разочарован. Това имаше и много тежки последици.

Положително е, че сега тази общност има все по-силно и по-голямо представителство. Мисля, че това е добре и за страната, защото проблемите бяха създадени с политически средства и само с такива може да бъдат решени.

- Имате ли някакво влияние над действащи служебни министри? Един народен представител от ДПС Ви свърза с министрите Денков, Петков и Василев, които, смея да твърдя, се справят доста добре с работата си.

- Не, нямам никакво пряко влияние. И тримата изброени министри наистина се справят добре, както и други служебни министри и служебният премиер. Нямам никакво отношение, обаче, към хората в служебното правителство, нито към дейността им. Бегло се познавам с някои от тях, но повечето никога не съм ги виждал. Не е и нужно.

- Встрани от различните внушения и в качеството Ви на български предприемач, притеснява ли Ви това, че до края на годината не се очертава да има редовно правителство, камо ли стабилно такова, а перспективата и за следващата година - поне от днешна гледна точка, не изглежда добра, освен ако не станем свидетели на неочаквани компромиси, които обикновено в българската политика биват наричани “исторически"?

- Не, не ме притеснява по никакъв начин. Качеството на държавното управление беше толкова лошо при последните редовни правителства, че служебното правителство буквално няма много какво да развали. Обратно - има позитивни развития и спиране на лоши практики в много области.

По-същественият проблем е кога ще има работещо парламентарно мнозинство, което ефективно да започне да разгражда модела на завладяната държава, за който говорихме. Това зависи от избирателите. Затова смятам, че няма никакъв проблем да ходим на нови и нови избори, докато такова мнозинство се получи. Мисля, че на идващите избори през ноември има шанс за това.

- В същото време допреди седмица-две беше много актуална темата за високите цени на електроенергията за бизнеса. Според Вас какви са причините да наблюдаваме този процес всяка година и има ли връзка той с енергийната трансформация, която се наблюдава?

- Проблемите с цената на тока, както и въобще в енергетиката, са една от най-ярките демонстрации за пълния отказ от реформи в последните десет години. Твърде дълго беше забавена либерализацията на пазара на дребно, напълно популистки. Това блокира либерализацията и на пазара на едро, а с него пък остана държавният контрол на пазара на балансираща енергия от ЕСО. Неслучайно в балансиращия пазар са концентрирани и най-големите корупционни интереси.

Ето така, небрежно, уж за да не се повишава токът на домакинствата, а всъщност заради корупционни интереси в държавната енергетика, въвеждането на пазарни отношения в сектора беше забавено с над десет години. В системата не бяха интегрирани никакви нови възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които в момента са с най-ниска себестойност от всички технологии. Не беше направено нищо за допускане на новите бизнес модели, като енергийните общности, които позволяват на потребителите да инвестират и да си произвеждат сами енергията. Европейската директива за използване на енергия от възобновяеми източници (REDII) трябваше да е транспонирана в българското законодателство до 30 юни 2021. Да сте чули дума за това от някой български управляващ?

Срещу ВЕИ-тата се водеше истинска война, за да се стигне дотам, че в официалните си стратегически документи - Енергийната стратегия и Планът за възстановяване и климат, България официално записа, че няма да развива ВЕИ, а ядрена и въглищна енергетика. Това е сигналът, който предишното правителство излъчи към инвеститорите. Никой не дойде, защото никой не иска да инвестира в ядрени централи и въглища. Вече почти десет години в енергетиката няма никакви нови инвестиции в генериращи мощности.

Другата огромна тема е декапитализирането на държавните дружества в енергетиката. То беше извършено по най-безобразен начин, чрез очевидно неизгодни проекти като АЕЦ “Белене” и “Южен поток”, чрез безотговорно забавено реструктуриране на въглищната енергетика и много лошо корпоративно управление. За последните десет години държавната енергетика е натрупала над 5-6 млрд. лева нови загуби и над 15 млрд. лева нови задължения. Някои от предприятията като Топлофикация-София фалираха вече веднъж и в момента отново са в технически фалит и пак трябва да се спасяват от държавата. Много други държавни фирми от сектора са напът да фалират.

Сега, който и да е на власт, ще трябва да предприеме тези непопулярни, но неизбежни реформи. Добрата новина е, че и преди, но и сега има огромно финансиране от ЕС за това. Преди нямаше политическа воля.

- Отново в качеството Ви на български предприемач, забелязвате ли промяна при бизнес климата у нас след края на управлението на ГЕРБ? Ако - да, то каква е тя?

- Има наченки на подобрение. Без редовно правителство, и особено без мнозинство в парламента, тези подобрения няма как да се развият в политики и закони. Не трябва да се заблуждаваме - без реформа на прокуратурата и КПКОНПИ, без връщане на законността и на независимостта на регулаторите, бизнес климатът няма да се подобри. Моделът на завладяната държава е леко раздрусан, може би пропукан тук-там, но все още е цял, защото основните му гаранти са си по местата.

Съзнателно или не, ГЕРБ започна да променя модела на пазарната икономика в България към държавен капитализъм, финансиран с бюджетни и европейски средства. Илюстрация на това беше създаването на структури като "Автомагистрали", Държавна консолидационна компания, Държавна петролна компания и др. Целта беше държавата да се нагърби с повече икономически дейности като оператор, а не само регулатор. Политически тази теза се харесва на някои. Скритата цел обаче беше да могат да се усвояват повече публични средства - чрез директно възлагане, като се заобикаля Законът за обществени поръчки.

“Усвояването” на евросредства и държавни пари се превърна във все по-значимо предприемаческо занимание. Бизнесът започна да се разделя на две големи части - политическа клиентела, финансирана щедро със субсидии, и пазарен бизнес, чиято основна цел беше да остане невидим за политиците, за да не бъде изнудван.

- Какви са краткосрочните основни икономически рискове пред българската държава, съставляващите я домакинства и бизнеса?

- Ситуацията е парадоксална. Основният риск е еврофондовете да спрат, защото сме станали напълно зависими от тях като икономика. В същото време, главният проблем е еврофондовете да продължат да се увеличават, защото по начина, по който се “усвояват” в момента, се разбиват напълно пазарните отношения. Парадоксът е в следното - колкото повече изоставаме от ЕС като средни показатели, толкова повече еврофондове ще получаваме. Колкото повече получаваме, и ги употребяваме по корупционен начин, толкова повече проблемите ни с бизнес средата ще се задълбочават и ще изоставаме още от ЕС.

Основното предизвикателство пред България е да използва еврофондовете, за да повиши конкурентоспособността на икономиката си. Трябва да се преразгледа цялата философия на еврофондовете. Те трябва да бъдат насочени към фирмите и домакинствата, да оставят икономическите решения на тях. Еврофондовете трябва да са частичен стимул (10-20%, а не 100% субсидия) като стимулират определено тяхно поведение - например за дигитализация на дейността или за декарбонизаця на бизнеса. Фирмите и хората трябва да решават как конкретно да изхарчат парите, а не държавата. Когато държавата решава, парите винаги отиват на едни и същи места.

- Актуализацията на бюджета се дискутира много в публичното пространство. Можем ли обаче да се справим и без нея през зимата?

- Със сигурност е по-добре да има актуализация на бюджета, защото ситуацията е динамична и е по-добре разходите да се насочат в по-голяма степен към най-нуждаещите се. Ако няма актуализация ще е по-трудно на социално слабите хора заради идващата инфлация.

- Един по-фундаментален и обобщаващ въпрос. Защо толкова много изоставаме икономически, пък и не само, от всички в семейството Европейски съюз? Причината едва ли е само в управлението на държавата ни през последното десетилетие.

- Обществото, държавата и икономиката ѝ са една доста сложна система. У нас тази система се управляваше изключително зле - некомпетентно и без амбиция. Това, за съжаление, се случи в период, когато заради дигиталната трансформация, заради енергийната трансформация и климатичните промени, а и заради пандемията, процесите в заобикалящия ни свят започнаха да се ускоряват с много по-бързо темпо. Така, от догонващи до 2008-ма година, отново станахме изоставащи през 2020 г.

България не предприе нито една съществена стъпка за структурни реформи в ключовите области като образование, здравеопазване, бедност и социални неравенства, енергетика и климат. Ситуацията наистина е зле. Всеки втори български пенсионер живее под прага на бедност. Като цяло, това се отнася и за всеки пети българин. Имаме 13% работещи бедни. Над 1/3 от домакинствата са под прага на енергийната бедност, а предстои либерализация на цените за битовите потребители. Почти половината от учениците завършват средно образование функционално неграмотни по писане, четене, смятане и науки. Вече нямаме университет, който да е в топ 1000 на света, нямаме нито една силна MBA програма. Здравната ни система също е станала система за усвояване - на пари по клинични пътеки от Здравната каса. За индексите за свобода на словото и корупция да не споменавам...

Всичко това създава едно усещане за липса на перспектива и много от талантливите и амбициозни хора просто напуснаха страната ни, за да търсят по-добър живот в чужбина.

Частният капитал също усеща несигурност. Неслучайно инвестициите на частния сектор в икономиката са толкова ниски. Еврофондовете изкривяват макроикономическата картина и покриват проблемите с мъгла, но всеки вижда, че в икономиката не се случва нищо съществено.

- В този смисъл, бедността в България повече проблем на икономиката ли е или е свързана повече с нереформираната ни образователна система?

- Бедността е преди всичко проблем на социална справедливост. Недопустимо и абсолютно нетърпимо е - повече от 30 години след началото на прехода към пазар и демокрация, да има такива огромни социални групи, които да живеят под прага на бедността. Вече две поколения пенсионери завършват живота си в мизерия. Това е просто неприемливо и трябва спешно да се промени. Финансови възможности в държавата има. Единственото, което трябва да се направи, е да се спре краденето на публичните средства от еврофондовете и бюджета, да се спре източването на държавните предприятия и да се отпуши частната инициатива. Допълнителен аргумент е, че чисто икономически, включването на тези нови потребители на пазара, ще има много положително влияние за растежа на икономиката.

По отношение на образователната система – тя е предпоставка за всичко по-нататък. Изискванията към човешкия капитал нарастват с всяка следваща година. В близките години роботите и изкуственият интелект ще започнат да изместват нискоквалифицирания труд все по-масово. Това ще постави на изпитание всички социални системи, защото традиционните отношения труд - капитал, на които е основан капитализмът, който познаваме, ще се променят. Най-ключова е образователна система, защото без нея никое общество няма шанс.

България има проблеми във всички звена, но особено видими са в средното и висшето образование. Това са етапите, на които най-способните ни деца напускат държавата. Ако не започнат промени, ще ни е все по-трудно да догонваме водещите икономики.

- От години тече и процесът на дигитализация. Ще свари ли този процес много хора неподготвени за нова реалност?

- Дигиталната трансформация вече промени начина, по който хората живеят, работят и създават стоки и услуги. В същото време, най-драматичните промени предстоят. Виждате, че която фирма не успее бързо да дигитализира начина си на работа, няма никакъв шанс за оцеляване срещу дигиталните си конкуренти. Българските малки и средни предприятия трябва спешно да дигитализират процесите си по привличане на клиенти, разплащане с клиенти, доставки, покупка на суровини и материали, отчетност, финансиране, персонал и т.н.

- Вие сте финансист по образование. Това може би е най-добрата квалификация за отговор на важния въпрос: кога България да приеме еврото?

- Това е лесен въпрос - възможно най-рано. България е с фиксиран курс и валутен борд, т.е. без парична политика от 1997-ма година. Приели сме и живеем с всички недостатъци на фиксирания курс към еврото, но нямаме пълния достъп до ползите на еврозоната, особено в комбинация с членството в Банковия съюз на ЕС. Влизането в еврозоната ще възстанови частично функцията за парична политика на БНБ, като част от ЕЦБ. Особено при кризи е важно да сме част от еврозоната, защото това означава достъп до неограничена финансова подкрепа при нужда, спрямо нашите мащаби. За да имаш доверието на пазарите е важно да знаят, че имаш достъп до подкрепа, а не самата подкрепа.

Валутният борд е силен дисциплиниращ механизъм, но е процикличен. В добри периоди, лесно “внася” растеж отвън. Виждате - световната икономика се възстановява и у нас през второто тримесечие имаме почти 10% ръст на БВП. В лоши периоди, обаче, става страшно, защото без парична политика, както и при задължителна политика на сравнително балансиран бюджет, шоковете отвън се поемат от пазара на труда - т.е. безработицата скача и бизнесите фалират. Това се случи през 2009-2011 година след фалита на „Лимън Брадърс“ и много фирми не можаха никога да се възстановят от кризата.

Прочети цялата публикация