Етикетът „партии на протеста“ загуби смисъл

„Етикетът „партии на протеста“ вече загуби своя смисъл. Истинска промяна ще има тогава, когато едно ново правителство постави край на онези отхвърлени от обществото практики, които свързваме с над 10-годишното управление на ГЕРБ. Който успее да участва в такова управление или да съдейства за него, вероятно ще сполучи да бъде наречен част от едно такова мнозинство на промяната. Иначе всичко ще продължи постарому“. Това каза в коментара за БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.

„Отново сме в задънена улица. Поредният парламент не успя да свърши основната си работа – да сформира управляващо мнозинство и да излъчи правителство. Дори се препъваха на бюджета и не свършиха много, което създава голямо разочарование у хората. Това е печално, попари много надежди“, коментира политологът наближаващия край на 46-ото Народно събрание, което предстои президентът да разпусне в четвъртък.

Според него по време на дебатите по актуализацията на бюджета липсата на ясно изразено мнозинство е направила така, че всички формации да се надпреварват „да наддават“ и да обещават повече пари, ясно осъзнавайки, че няма да носят непосредствената отговорност от крайното решение и изпълнението му. „Допълнителна печал създаде и начинът, по който общуваха партиите, които афишираха, че искат да „приключат“ с ГЕРБ. Между тях бяха разменени такива обиди, че парламентът на моменти изглеждаше като едно пререкание на малки деца, играещи на детската площадка. Съжалявам за сравнението, децата нямат вина за нищо, но пререканието беше безсмислено. Ефектът върху гражданството от това е крайно отрицателен и не вдъхва доверие към институциите“, категоричен е политологът.

Според проф. Тодоров парламентът не излъчва никакви позитивни послания, а партиите използват парламентарната трибуна за предизборната си кампания, която вече е в ход. „Всеки се мъчеше да се хареса на тази част от публиката, която смята за своя. Важни и съществени неща останаха настрани“, коментира още той. „За всички беше ясно, че има две възможни решения – правителство без ГЕРБ или правителство на ГЕРБ. Не можаха да направят нито едно от двете. Тези, които претендират за край на модела „ГЕРБ“, в крайна сметка се провалиха. Не успяха да направят това, което всеки един по отделно обещаваше на обществото. Напротив, влязоха във война помежду си и си размениха такива думи, че е под въпрос всяко бъдещо сътрудничество между тях“, допълни още политологът.

Прочети цялата публикация