Трябва ли Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ да стане пантеон на българските владетели

Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд Първи обявява независимостта на България, да стане пантеон на българските владетели. Тази идея лансираха преди 15 години покойният вече историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет професор Пламен Павлов. Сред историците продължава и полемиката дали в църквата „Св. 40 мъченици“ е редно да бъде погребан и самият цар Фердинанд, пожелал приживе тленните му останки да намерят вечен покой в България.  

Така историческата светиня във Велико Търново ще стане обединителното място, съхраняващо историческата памет за българските владетели от Първото, Второто и Третото българско царство.

 България няма пантеон на своите владетели, а най-подходящото място е именно Иван-Асеновия храм, коментира пред БНР историкът професор Пламен Павлов:  

„Когато Иван Асен Втори изгражда храма “Св. 40 мъченици“, много често се казва от колегите, че това е семейна гробница. Аз не съм много сигурен, че е точно семейна гробница, тъй като Иван Асен е имал изключително силно чувство за държавност. Не случайно в нея имаме колона на Крум, колоната със знаменития надпис на Омуртаг, който може би бележи началото на нашата литература. Там е самият триумфален надпис на Иван Асен Втори за битката при Клокотница. Така че още, когато Иван Асен Втори изгражда църквата „Св. 40 мъченици“, той има идеята да бъде и пантеон и на държавността. Няма паметник, сакрално място в България, което да е натоварено с толкова много история и с толкова много историческа памет като „Св. 40 мъченици“. Така че идеята на Божидар Димитров, Бог да го прости, е много хубава. Той имаше също така амбиция да се върнат костите на цар Самуил, да бъдат положени там. Ние не бива да изпадаме в някакви крайности и да искаме да съберем всичко на едно място. То не е и възможно, тъй като ние не знаем гробовете на повечето от нашите владетели“. 

Началото беше поставено с държавни и военни почести през 2007 година с препогребването на костите на цар Калоян и на трима от търновските боляри. Традиция е при честването на независимостта, всяка година на 22 септември да бъдат поднасяни цветя на гроба на владетеля, разгромил латините при Одрин.  

В църквата „Св. 40 мъченици“ за пантеона на българските владетели са донесени и частици от лобните места на още няколко канове и царе, разказва историкът проф. Пламен Павлов:  

„Там покойният депутат Павел Чернев донесе пръст от гроба на Михаил Трети Шишман Асен. Неговият гроб е в Старо Нагоричане в днешна Република Северна Македония. Аз донесох от лобното място на Ивайло от града Исакча от старобългарската Облучица, днес в Северна Добруджа в Румъния, символично малко пръст. Знаем къде е загинал Аспарух, при Вознесенка, част от големия град Запорожие, от там донесох една шепа пръст. И от могилата на Кубрат. И от гроба на Георги Първи Тертер в Ивановските скални църкви. Имаше амбиция да се потърсят и други“. 

Саркофазите с късчетата историческа памет са положени в гробниците от династията на Асеневци. След кончината на проф. Божидар Димитров няма продължение на идеята за разширение на пантеона на българските владетели в църквата „Св. 40 мъченици“, коментира още в "12+4" проф. Пламен Павлов: 

„Идеята да има такъв пантеон е хубава идея и тя трябва да се доразвие. В момента тя е в някакъв статичен момент, но тя трябва да се развие и най-малкото да се покаже тази широта на българската държавна територия, мощта на българската държава, чувството за история. Не случайно там има една плоча в двора на църквата. Там тестът е мой и са дадени всички български владетели, водачите на големите въстания, за да се види каква история имаме ние. По-добро олицетворение на нашата история, на нашата историческа памет от „Св. 40 мъченици“ няма, просто няма“.  

Още една от идеите на проф. Божидар Димитров вълнува и днес българските историци – цар Фердинанд да бъде погребан в България и точно в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година провъзгласява независимостта. Дървеният ковчег с останките на царя е положен в криптата на църквата „Св. Августин” в Кобург, Германия.  

„Божидар Димитров също беше привърженик на идеята, че тленните останки на цар Фердинанд трябва да бъдат върнати в България и да бъдат точно в „Св. 40 мъченици“. Това срещна известни реакции, приказки по адрес на Фердинанд. Фердинанд разбира се има много грехове и определени исторически вини, но той има и много големи заслуги. Ние до голяма степен си патим в глобален мащаб от геополитиката, а не толкова от грешките на нашите политици. Първата световна война, която хвърля тази мощна сянка върху Фердинанд. Освен това не бива да хвърляме цялата вина върху един човек. Не бива да забравяме, че той дава мощен тласък на модернизацията на България. Той има изключително чувство за история.  В манифеста за Първата световна война той казва: „Заповядвам на нашата храбра войска да изгони противника  от пределите на царството“, т.е. от изконните български земи. Нека да припомним, че това е първият държавен глава в цялата планета, който се качва в аероплан. Той има изключително чувство за модернизация. Той е оставил своето завещание да бъде погребан в България. Заветът, който са ни оставили бащите на независимостта, е да пазим българските национални интереси“, посочи историкът от ВТУ проф. Пламен Павлов.  

 

Прочети цялата публикация