Срамният случай с плагиатството на Петър Илиев и въпросите, които повдига

Етичната комисия на Софийския университет (СУ) потвърди, че преподавателят д-р Петър Илиев е плагиатствал. Самият Илиев продължава да се смята за жертва, защото член на комисията бил учредител на „Да, България”. И продължава да твърди, че научният му труд нямал нищо общо с този на доц. Наталия Киселова. Само че казусът изглежда пределно ясен. За това свидетелства фактът, че комисията (която се състои от 10 преподаватели от различни факултети, студент и представител на администрацията) е гласувала единодушно. Тя обръща специално внимание на смайващия опит на Илиев да я "финтира", като представи пред нея съкратен вариант на книгата си, без черните следи на плагиатството, за да прикрие постъпката си.

Един болезнен въпрос

Последиците от срамния случай с плагиатството на Илиев обаче далеч не засягат само него. На първо място този случай поставя болезнения въпрос за качеството на висшето образование и науката в България изобщо. Преподавател, присвоил десетки страници, е учил на „ум и разум” студенти в най-реномирания юридически факултет - под носа (а може би и благодарение на нехайството) на научната общност.

Заплащането на учените в България като цяло остава мизерно, интелектуалният труд е жестоко и несправедливо подценен. Случаят „Илиев” обаче сега дава коз в ръцете на всички, които смятат, че си е съвсем в реда на нещата „даскалът” да получава по-малко от "пъдаря". Категоричното решение на Етичната комисия на СУ все пак дава известна надежда: когато бъдат установени, подобни случаи ще бъдат санкционирани, а не прикривани - високите стандарти не са само на хартия. Ала не можем да не си зададем и въпроса: Нима няма и други? Защото ако г-н Илиев беше просто обикновен преподавател, ако не беше посегнал към властта, вероятно щеше да продължи да преподава още години наред.

Последствията за ИТН

Казусът "Илиев" вероятно ще се отрази негативно на и без това ерозиращата подкрепа за "Има такъв народ" (ИТН). Не е изключено случаят да отблъсне избиратели от партията на Слави Трифонов, още повече че и той, и Тошко Йорданов доскоро пламенно защитаваха кандидата си за министър на правосъдието, а впоследствие и за вицепремиер и министър на вътрешните работи. Добре е поне, че сега от ИТН казват, че Илиев трябва да си понесе отговорността. Важното е да си извлекат поука, за да не се нароят „щурчета” след „калинките” на ГЕРБ. Иначе каква кадрова промяна, каква еволюция предлагат от ИТН: вместо за фалшивата диплома на Калина Илиева сега четем за плагиатството на Петър Илиев.

А другите грехове?

Случаят „Илиев” поставя и друг въпрос, който е повече от актуален за българите, които три десетилетия не се умориха да чакат с широко отворени детски очи следващия месия: няма ли в политиката и по-тежки грехове от плагиатството? Политици като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от години са замесвани в далеч по-стряскащи скандали от кражбата на интелектуална собственост, но благодарение на умението „да се харесват”, благодарение на обаянието си, както и, разбира се, на лоялни институционални клиенти, продължават да стоят на повърхността. Избирателят трябва да се научи да държи очите си отворени на четири, за да разпознава отдалеч демагози, които умело прикриват девиантните си наклонности.

Автор: Петър Чолаков

Прочети цялата публикация