Меланхолия: изложба рисунки на Ирина Кава в Балабановата къща в Пловдив

Ирина Кава е българка, която живее от години във Франция. По професия и хидроинженер, но прави невероятно красиви рисунки с въглен и не само. Ирина Кава прави първата своя самостоятелна изложба в родния си град Пловдив. Ето какво сподели художничката в "Артефир":

Какво обединява творбите в изложбата

"Изложбата ми представя пейзажи, най-вече с въглен, а също и акварел и туш. Природата, изобразявана във всичките ѝ форми, с всякакви техники от зараждането на човешката цивилизация. Това, което обединява рисунките ми, е, че ги съпоставям с нашия живот, с трудностите в ежедневието и с нашите чувства. Всичко може да ни вдъхнови, нещата са тясно свързани – ние в природата и природата в нас..."

Рисуването с въглен

"Обожавам да рисувам с въглен. Представям около 30 рисунки с въглен в изложбата. Зараждането на човешката цивилизация е свързано със скалните рисунки, правени именно с въглен отпреди 36 хиляди години. Той е интересен като материал, при който можем да почерним, т.е. да наслагваме, но можем и да отнемем, да изсветлим, да омекотим с каквото ни попадне – с четка, с кърпа и най-вече с пръсти. Първият ми досег и работа с въглен предизвикаха в мен истинска детска радост. Обикновено рисунката с въглен е по-малко прецизна от тази с молив. Но аз правя много детайли, което може би съвсем не е по правилата, аз съм самоука. Работата с въглен най-често е експресивна и спонтанна – това е нейният чар – бързо и ефективно. При мен обаче рисунките с въглен са резултат на много дълъг труд."

Природата като вдъхновение и символ

"На земята, на която живеем, няма нищо по-прекрасно от това, което е създала майката природа – тревички, дървета, реки... Трябва да ги пазим не само от чист егоизъм, заради нашето човешко оцеляване, но и защото ги уважаваме като живи същества, равни на нас."

Южна Франция – където вятърът е подходящ за рисуване на пейзажи

"Рисунките, които представям, са правени в един далечен край, където духа вятърът мистрал. Той духа през цялата година, често със 100 км/ч., отвява всичкия прах и облаци, затова и в Южна Франция има най-голяма осветеност от слънцето – 2700-2900 часа годишно. Това създава впечатление за липсата на перспектива в далечината. Светлината и сенките си играят с дълбок контраст и цветовете са много наситени." 

Меланхолията 

"Няма човек, който да не е изпадал в състояние на меланхолия. Първият, който я формулира теоретично, е Хипократ. След това е споменавана през IX век от Омар Хаям. През XII век я определят като дълбока и сладка тъга, в XVI е чувство за самота, свързано с любовна мъка. През XIX вече е наречена "свещена болест" и е разглеждана във философията, медицината, психоанализата, религията и теологията, литературата... За мен лично тя е едно духовно състояние на тъга, което е трудно да бъде формулирано, но предразполага към мечтателност. Меланхолията винаги е свързана с нещо, което си отива."  

Изложбата може да бъде разгледана до 13 октомври в Балабановата къща, Пловдив.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимките са предоставени от Ирина Кава

Прочети цялата публикация