Ритми от джунглата - за голямата музика, за БНР, за медиите и младите

Музиката, медиите и младите, наистина болна тема, при това забравена от повечето институции и медии у нас. А се оказа, че е пряко свързана с този бърз и непрестанен процес на "опростачването на нацията", започнал веднага след преломната 1989 г. Защото дотогава имахме реномето на една културна, образована държава, в която за естетическото възпитание на младите хора се полагаха отделни, сериозни грижи.

За малките имаше "Знаме на мира" / което днес се отрича, но имаше и нещо добро в него!/

Беше една програма за детско творчество, от каквато се нуждаем днес, при това международно призната, освен него движението "Българска музикална младеж" по образец на "Jeunesses musicales" от Париж. И най-ценното - имахме: младежки симфонични оркестри, младежки духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още състави. Сериозни образователни програми на ниво училище, община, окръг. Музикалните институти - опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специални програми с младите слушатели и зрители дори и в малките населени места. Имаше популярни музикални лектории с много и добре подготвени и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха редовно своите възпитаници на опера и на концерт. Издателство "Музика", МОН и "Балкантон", издаваха дори специална литература и записи за тях. И какво се случи само след няколко години? Пълна ликвидация! Тотална естрадизация, чалгизация и в крайна сметка - "опростачване". Родиха се "феномени" от рода на: ТВ "Планета", Шоуто на Слави, Азис и Глория, Криско и Ванко 1, "Рок междучасие", Радио "Вероника"... Дори големите радиа, начело с БНР и Дарик се естрадизираха и някои от тях са заприличали по-скоро на "джубоксове" от крайпътни американски барове и мотели

Да, вината на някои електронни медии тук е огромна. За повечето от тях художествената музика е "табу" или в най-добрия случай рядък, случаен гост. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути класика! Наистина "оригинално" хрумване! А и държавното ни радио БНР, което трябва да дава пример, да образова и възпитава, все още няма ефирен канал за класическа музика, каквито имат дори азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции/ напр. Перу и Турция/. При това се издържа от нашите данъци, своите слушатели, които се нуждаят от истинска култура. В него няма нито едно музикално- образователно предаване, каквото имаше преди и то се поддържаше десетилетия наред. А първата програма „Хоризонт” е просто един 24- часов шумен и креслив джубокс - с англоезични тупалки, които прекъсват от време на време за новините и политическите коментари. Футбол и чалга / тук имам предвид не само типичната чалга, но и ниските жанрове – поп, рап, техно, рок и други подобни примитивни звуци. А знаменитият Радой Ралин беше написал много точна епиграма за БНР: "Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха: в Барселона на нашите е вкаран гол!" А понякога, макар и рядко, се случва така, че "всяко зло е за добро"! Да, добре, че стана онзи скандал с "Музикаутор", та от БНР се сетиха, макар и за кратко, се сетиха, при това поради един скандален повод, че освен "тупалките", имало и… класика. Това стана доста неочаквано преди две години. / Е, протестираха авторите на кресливите ритми, не и сериозните ни музиканти, на които БНТ няма и намерение да плаща за правата им!/ Но за съжаление, беше временно! Този оазис на голямата музика се изпари! Скоро отново ниските жанрове заляха, по- точно заблатиха ефира. И ако сега пуснеш нашето национално радио, така, случайно, без да знаеш, че си точно на неговата честота, ще чуеш само англоезични крясъци и ритми от джунглата. Няма да разбереш, че е българско, ако не чуеш някакъв говор. Докато всички останали национални радиа в Балканите и Европа ще ти предложат само своя музика, на своя език. Да сравним само тези от съседните страни: Сърбия, Гърция, Румъния. Когато включа едно от тези национални радиа, напосоки, без да знам кое е, веднага, без да се колебая, ще определя откъде е – от Атина, Белград или Букурещ. Да не говорим за Букурещ, това е едно от най- културните радиа в света.

Да, и тази, уж, "културна програма" "Христо Ботев" е все още в дълг към своите слушатели. В нея вече преобладава попмузиката, многото приказки, плоският хумор от една овехтяла редакция, а голямата музика е само за час и половина вечерта и главно през нощта. Повечето от предавания са озвучени с шумна и креслива „музика“. Там почти няма литературни предавания, предавания за театрална и друга критика, изобщо много малко е културата. Преди имаше „поетични мигове”, прочити на откъси от нови книги. Сега естрада и само естрада И то предимно лоша естрада. Няма концерти с оперна музика, както е нужно, всеки ден и беше така, също и с оперетна музика / тя е вече прогонена в БНР!/, с лека класика – валсове и др. По обяд и по празници и почивни дни главно англоезични крясъци и тупалки от джунглата! Огромна е разликата между „Христо Ботев” и „Романиа Културал”, Букурещ. Само един поглед върху програмната ѝ схема може да ни убеди в това.

В БНР твърде малко са предаванията за нашите композитори, за нашите диригенти, певци, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри. За тях се сещат само при годишнини/ ако изобщо се сетят/ или когато напуснат този свят. И то главно за тези от столицата. Другите, дори от големите ни музикални центрове Пловдив, Русе, Варна, са почти забравени, те за БНР за „втора ръка”! Преди имаше рубрика в сряда – „Концерт на певци от българските оперни театри” . Имаше и образователни предавания, също и много популярен „Концерт- загадка“. Сега няма такова нещо /Времето от 11 до 12 часа сега е за кресливи тупалки и дълги разговори/. В малкото рубрики за голямата музика звучат предимно чуждите изпълнители / защото повечето водещи са чуждопоклонници и са забравили, че трябва да работят преди всичко за българската музикална култура! По БНР се правят цели вечери на чужди диригенти и оперни певци и твърде рядко се сещат за нашите. А да не говорим, че малкото културни рубрики в уж „културната програма” „Христо Ботев” - като „Арт ефир” се гарнират с напълно неподходяща естрадна, джаз и етномузика, което създава силен контраст между словото и звука.

Да, срамно е, че в родината на Орфей и Борис Христов няма ефирна програма за художествена музика. Имахме прекрасно радио „Орфей“, сега го няма. Имахме и „Знание“ и то се затри. Сега има „Бинар“, но не е ефирна програма и малцина го знаят. Не знам толкова ли е трудно да се направи такъв канал, дори на мястото на напълно излишния Канал за София, след като цялото ни Радио говори главно за София, та едва ли някой слуша този новоизмислен, напълно излишен, канал. Но може би не по- малка е и вината на БНТ. Там вече почти няма място за голямата музика. Преди години имаше редовен "оперен ден" - сряда, освен това симфонични - по-сериозни и по- популярни програми, имаше и телевизионен театър и студийно или арт кино. Да не говорим за оперетата, мюзикъла и балета. Сега много от възрастните зрители са недоволни, че тези предавания ги няма, а младите се възпитават предимно с низките жанрове. Незнайно защо се даде ход на подобно вредно, шумно и кресливо предаване като "Рок междучасиe", вместо да се направи едно образователно, което да възпитава в добрия вкус, да облагородява чрез Моцарт и Шопен, Верди и Чайковски. Защото повечето млади, дори от елитните училища и университети, са вече далече от истинските стойности, част от тях - със загрубели сетива и ниска култура на поведението. Едно напълно неизбистрено и ненужно предаване е и „Аларма“, а би могло на неговото място да има радиотеатър, прочит на аудиокнига, предаване за поезия / тя е прогонена от БНР!/, за литература, театрален и книжовен преглед… Много опасно е, че сега младите слушат тази "музика" с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Лошото е и това, че младите се отдалечиха от истинските стойности в културата и изкуството, особено в музиката. Те вече не знаят кой е Бетовен и кой е Пучини. За тях операта е нещо смешно, те растат в една грозна, креслива, агресивна звукова среда. Да, сетивата им загрубяват, а това е опасно и за душата им. За тях в най-ранна възраст трябва да се открие светът на Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук важна, решаваща е ролята на семейството, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното училище. За съжаление неведнъж съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с неподходящи, да не употребявам друга дума, текстове. А навън звуковата среда към тях е още по-агресивна - в магазина, в трамвая, навсякъде и, разбира се, от радиата... Особено вредна и опростачваща е рап музиката, ако изобщо тук можем да употребим тази свята дума "музика". Виковете и подскоците, циничните текстове и грозното и неприлично кривене на чернокожите гамени от Харлем, за съжаление и наш срам, нахлуха и у нас, влязоха дори и в националните медии. В БНР и БНТ! Появиха се дори "рап звезди" като Ванко-1 и Криско, широко представяни и рекламирани по медиите. А пораженията са вече налице: и децата ни растат некултурни, груби, агресивни, без уважение към по-възрастните, говорят зле, обличат се небрежно зле, подражават във всичко на тези свои "идоли". Вече можем да срещнем на улицата малко момичета, които се бият с момчета, ругаят, говорят цинизми и дори псуват и се движат, слушайки тези грозни ритми. Друг доста сериозен проблем е осакатеното хуманитарно, естетическо и в частност музикално образование в днешното българско училище, изтормозено от поредица нелепи реформи, сред които и абсурдът "делегирани бюджети", който съсипа и нашите прекрасни опери и филхармонии. Намалиха се драстично, до минимум, часовете по пеене и музика - едва по 1 час седмично, при това до 8-и клас. Днес учебниците са коренно променени, тоест опростени, класическата музика, историята на голямата музика са просто осакатено представени, ако може изобщо да се каже, че са представени. Един типичен пример - вместо цял урок и дори поредица уроци за Моцарт - негов малък портрет и отдолу текст: "Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), австрийски композитор, писал симфонии". Само това! Невероятно, но факт! Срамно! В друг учебник, в който ги нямаше нито Шуберт, нито Верди или Брамс, имаше снимки на "Бийтълс", Фреди Меркюри и дори…на Ицо Стоичков. За какво да говорим? Да унищожим и малкото култура и духовност, които ни останаха! Ами че това не е ли планът "Дълес" от 1950-а в действие? Колкото по-прости, необразовани, некултурни източноевропейци, толкова по-добре за нас, за Америка!, казваше той. (А и тази вредна организация "Америка за България" нахлу най-нагло в България, дори в нашата култура!) Да, но другите източноевропейци не съсипаха така безотговорно, с лека ръка музикалното и естетическото образование. В северната ни съседка, която ни изпреварва май във всичко, не се получиха тези сривове. Там културата и голямата музика е на почит, фестивалът „Енеску“ е най- мащабния в света и превъзхожда дори този в Залцбург. А нашите просветни "реформи", а и някои медии ни доведоха дотам, че децата ни считат голямата музика за нещо едва ли не глупаво и излишно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата. Дори т.нар. големи телевизии с големи претенции и турските сапунки като "Нова" и bTV, в които чалгата е на особена почит!, са обърнали гръб на истинските стойности в изкуството, никога не показват опера или симфоничен концерт и дори оперета, сериозно кино и театър. Н затова пък програмата им прелива от долнопробни турски, индийски и американски сериали, от безвкусни шоута от рода на "Комиците" от грозни, кресливи ритми от джунглата, от просташки скечове и дебелашки, цинични шеги.

Да не говорим за срамното явление "Биг брадър" и за продукциите на неуморния Халваджиян и за изключително лошия пример, който дават тези невероятно вредни и цинични шоута на подрастващите. Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. Това да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е наистина проява на лош вкус. Дори против природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкова стари традиции, едно от водещите в света, вече замира поради осакатените учебни програми на МОН и немарата от страна на повечето училищни директори. И докато преди нямаше училище без свой оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от големите гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, сега на преден план са ниските жанрове. И след като някои от неуките ни управляващи поискаха да закрият училищата по изкуствата, а ГЕРБ съсипа театрите и музикалните институти, след някое и друго поколение няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто защото няма да има и публика за тях. Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките ѝ грозни разновидности и прояви. В родината на Орфей и Борис Христов!

Прочети цялата публикация